ПАРИЖ


ПАРИЖ - ПАРИЖ


Париж


Червените вина на Ърнест от Париж,
гърдите на жената плавно-бели -
да-тръпнеш-във-наслада-да-гориш,
в изкуството на чувства да се целиш,
леглото ти да бъде химнът на страстта,
душата да танцува ведро-нежна,
да бъдеш Аполон до тънкост в любовта -
венец на физико-химична среща,
животът да е свобода без грях -
подарък-рай естествен по Земята
от свежест, благородство, искрен смях,
да бъде в теб родена красотата.

Червените вина открий и виж
навсякъде, във всекиго Париж....

Прочети цялата статия


БРЯГ


БРЯГ


Бряг


Този бряг ли е сипей на времето,
или ние сме времето в него?


Той изтупва торбата на лятото
над утихващи дни и вълни -
двама старци се сливат със вятъра,
насмолен с грехове, с добрини.

Колко свежи треви - в сиви сипеи,
колко сухи трески сред леса,
вечни идват вълните, отиват си,
в своя път своя дял отнесат.

Ти се взираш в душата на лятото,
прелетяла през вечери, дни,
двама млади копнеят за вятъра,
насмолен с грехове, с добрини.


Димитър КУНЕВ
1997/2000



Прочети цялата статия


РЕШЕНИЕ


РЕШЕНИЕ


РЕШЕНИЕ


ТЯ стои на балкона
и гледа ли-гледа децата,
те се гонят ли-гонят -
в косите им пламък на лято,
тя стои и тъгува,
проплаква си бързо за него,
няма внуци, но чува
"Обичам те, мила, най-нежно!",
тя седи всесамотна,
до чашата с чай недопита -
там край масата скромна
сивеят, говеят стените,

О, защо не целуна
мъжа по алеята ЛУННА!


Димитър КУНЕВ,
септември 2020



Прочети цялата статия


НА КЪРА


НА КЪРА


НА КЪРА


СТО месеца работил съм на къра
и зная зора в селския живот,
коритото, пезулчето, "простора" -
калта стомазна, волския хомот.

Копаеш, ровиш, времето проклинаш,
пари не стигат даже за развод,
умората в ръцете ти налива
олово, спиш на пръстения под.

Във мозъка отрови се набиват,
във кръчмата играеш прост белот,
за супичка събираш си коприва,
бика рогатест храниш за разплод.


Но весел съм пред китналата нива,
без къра няма правда и живот.


Димитър КУН...

Прочети цялата статия


ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА


ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА


Обикновените хора


Те копаят земята и къщи строят,
неуморно отглеждат децата си в тях
и богати, и бедни в реалния свят
продължават живота след грижи и смях.

Не четат Достоевски и Ботев дори,
животуват на лодки в Бангкок, по реки
и сред пищни трапези в разкошни дворци
нямат страх ни от бог, ни от дявол прикрит.

Не осмислят смъртта и едва ли я щат,
хаотични са както преди Прометей,
че лъщящо екранче от Новия свят
им скопява Духа. А човеци са Те!

Те копаят земята и къщи стро...

Прочети цялата статия


ЗАЩО


ЗАЩО - ЗАЩО



Защо


Обичам те,
но не защото си ми жена,
а защото си жена.


Димитър КУНЕВ
1997 - 2020



Прочети цялата статия


ПРОТЕСТАНТСКАТА ЦЪРКВА


ПРОТЕСТАНТСКАТА ЦЪРКВА

Протестантската църква


Във центъра на Варна е неделна,
открай незрителен Христос е в нея.


Все повече са циганите там,
те знаят, че храната е безплатна -
нали навремето той тъй е хранeл.


Там проповядват остро, но учтиво,
ти знаеш в нея зорко кой внимава.


Снимка: РодинаБг


Димитър КУНЕВ
август 2020



Прочети цялата статия


РОЖДЕН ДЕН


РОЖДЕН ДЕН


Рожден ден


О, мой живот, разръфан от неволи,
от вълците на времето разкъсван,
навървен от протрити панталони
и тежък, тежък, от олово куфар.


Изкачвах, слизах, милвах и проклинах,
очите ми обикваха по-свидно
след всяка глътка сиромашко вино,
след всяка кръпка на безсилна милост.


Е, мой живот, не мога да те лъжа!
Ръцете ми пригалват твойто цвете,
очите ми измамите отпъждат -
и бялата звезда отгоре свети.


Димитър КУНЕВ
1997 - 2020



Прочети цялата статия


ГЕРБ


ГЕРБ

Герб

МОИ грехове, безплътно черни,
скрити зад оградите на спомените,
мои грехове, отлично скверни,
вдигнат меч над мене в герб съдбовен,
колкото по-ясно ви разбирах,
ставахте ми по-горчиво близки -
чепове, душата ми притиснали,
живи сенки, в стъпките подире ми.

Мои грехове, тръпчиво остри,
вие късахте опънатите струни,
във които се разказвах и разпитвах,
всеки път пронизващо изскърцваше,
сгърчваше се в плътна топка тетивата,
после втренчено внезапно ви разбирах,
виждах изнена...

Прочети цялата статия


ЕПОХА


ЕПОХА

Епоха

Престорено-несторено живеем
в изящна подлост и несвидна глъч.
Върхарят на очите ни линее,
с вонящ инат животът се чернее
като самотен и среднощен пръч.

Нелюбили-прелюбили сивеем,
кървим и пием след позорен къч.
Венчилото на славата къде е?
Сватбарски лочим, дявол да ни вземе,
семействаме си в неизпълнен тъч.

Прегарящи-нестоплени мечтаем
за влюбена в Човека синева,
че всяка тънка гънка свобода е.
А изгревът е съкровен, безкраен -
разтворен храм за всички сетива.

Нец...

Прочети цялата статия


ПРИМИТИВЪТ


ПРИМИТИВЪТ - ПРИМИТИВЪТ


Примитивът


Разглеждам, мисля -
просто звяр непроменим е.
Безкрайна пустота, безкрайна.
Такъв човек
е все едно извън Вселената.
Не всеки е с душа.
Това е отговорът.


Димитър КУНЕВ
август 2020
По време на протестите



Прочети цялата статия


ГЪРДИТЕ НА ЖЕНАТА


ГЪРДИТЕ НА ЖЕНАТА



Гърдите на жената
/концентрични кръгове/


Във унес влюбените ги целуват,
на майките за кърмене те служат -
гърдите на жената са красиви,

художниците вечно ги рисуват.


Димитър КУНЕВ,
август 2020

Прочети цялата статия


ПОЛОВИЯТ ОРГАН НА ЖЕНАТА


ПОЛОВИЯТ ОРГАН НА ЖЕНАТА


Половият орган на жената


Със най-обидни думи го наричат,
а всъщност той е радост във живот -
начало-средоточие-епичност,
дарява той деца - пребъдващ плод.

И формата му е като Луната,
залязваща-изгряваща във дни,
защото всеки месец да пресмяташ,
кърви или изгряват две луни.

И не накрая - висшата наслада
дарява на любимия човек,
наслада изживява и жената,
че любовта е химн на богове.


Това понятие във мен приижда -
мъже, жената е безценна грижа.


Димитър КУНЕВ,
авгу...

Прочети цялата статия


УРАВНЕНИЕТО


УРАВНЕНИЕТО

Уравнението


Човечеството чак на извъземни
било невярно упражнение -
там някъде във тайнствени подземия
било вълшебното ни уравнение.

Поети, инженери, политици
оспорват си го толкоз векове,
а философи от корици до корици
се взират в светове и богове.

Тъй хорицата като бели мишки
ги пъхат във кафези на светци,
тъй тивита кат АeRDe-та свински
митосват ни кат кукли на конци.


Човечеството няма да се моли -
че УЧАТ го да се спаси неволи.


Димитър КУНЕВ
август 2020



Прочети цялата статия


ДРУГАТА


ДРУГАТА


ДРУГАТА

Днес, братко,
нека да помислим заедно.
Поезията е два вида:
друга
и реалистична.
Другата
не е поезия.

Димитър КУНЕВ
август, 2020

Снимка: РодинаБг.

Прочети цялата статия






Предишна страница 1 2 3 ... 84 85 86 Следваща страница