Прегледи: 1239 - Коментари: 0
"ОБЕДИНЕНИ ПАТРИОТИ" НА ПЪТ ДА ИМАТ СВОЙ ХИМН

"ОБЕДИНЕНИ ПАТРИОТИ" НА ПЪТ ДА ИМАТ СВОЙ ХИМН "ОБЕДИНЕНИ ПАТРИОТИ" НА ПЪТ ДА ИМАТ СВОЙ ХИМН

С ВЯРА И ПЛАМ В СЪРЦЕТО НАПИСАХ ВСЕКИ ТОН И СТИХ

Имат ли място патриотизмът, национализмът, традиционните ценности и морал в съвременната българска култура, а и в нашето битие като цяло извън политиката?

Този въпрос го поставих като тема във втората поред провела се литературно-дискусионна вечер във варненския клуб на политическа партия АТАКА. Предметът на моето изложение представляваше естествено продължение на проблематиката, която дългогодишния активист на партията, литератор и журналист – Димитър Кунев предложи на първата подобна среща – българската национална кауза за освобождение и обединение и отпечатъка й върху творчеството на класиците в нашата литература. В днешното свръх консумативно, глобално информационно общество все по-често се говори за това, как колосите на нашата поезия и проза като Христо Ботьов, Иван Вазов, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Йордан Йовков и много други вече стоят едва ли не като някакви музейни експонати – стари лаври, на които се крепи извехтялата ни национална гордост.

Въпреки всичко аз винаги съм вярвал, че и в годините на непрогледен мрак в духовно отношение съществува малката светлинка в тунела, на която бихме могли да се уповаваме. Още веднага след така наречените демократични промени в нашето общество се намираха и такива, макар и малцина, които вярвахме, че алтернативата на дотогавашния атеистичен режим е връщането на българския народ към неговите исконни Християнски ценности и добродетели от епохата на българското национално възраждане и следосвобожденските борби за национално обединение.

Аз бях ученик, тъкмо завършил своето основно образование, когато за първи път проявих интерес към политическите процеси в моето отечество и с почти детско удивление наблюдавах, как партиите се рояха една след друга и за много кратко време бройката им надхвърли 200. Всички те обещаваха светло бъдеще, супер добро управление по немски, швейцарски и какви ли не още модели, даже по този повод се появи и хумористичната песен в изпълнение на Тодор Колев – "Как ще ги стигнем американците".

В цялата тази безсмислена и деструктивна шарения на разврат и упадък моето внимание бе трайно и за постоянно приковано от една организация, която единствено носеше българското в себе си. Това беше българската национално-радикална партия с председател д-р Иван Георгиев. Когато партиите на националната разруха и грабеж провеждаха Великото народно събрание за приемането на Конституцията от 12-ти юли 1991 година, тогавашните малобройни патриотични формации обединени около БНРП проведоха своето така наречено алтернативно Седмо Велико народно събрание в историческата местност "Оборище", където е било взето решението за обявяването на Априлското въстание.

За мен този акт представляваше не просто едно политическо мероприятие, а един дълбоко и добре обмислен ритуал, с който тези наши будни сънародници желаеха да покажат на цялата нация кои в същност са правилните ценности, върху които трябва да се крепи обществото, за да бъде съхранена страната ни в бурното море на либералния глобализъм. В него момент аз категорично реших, че желая да запиша специалност свързана с изучаването на политическия процес, за да мога да бъда полезен в отстояването на традиционната българска национална кауза.

След като завърших училище и постъпих в университета бързо станах член на БНРП и започнах да вземам дейно участие в изготвянето на агитационните материали на партията. Първата ми по-значима статия, в качеството си на политически анализатор бе на тема "Модерният национализъм – регулатор в социалните отношения". В последствие бях нещатен сътрудник във варненския седмичник "167 часа". Тъй като той бе относително независим и даваше доста широки свободи на авторите, аз го използвах като трибуна на моите националистически възгледи и отразявах дейността на местните родолюбиви организации, които тогава се обединихме в гражданско сдружение "Съюз на патриотичните сили" – Варна.

Това бяха годините непосредствено преди учредяването на политическа партия АТАКА. От него момент до днес аз намерих поле за изява на моите патриотично-социални възгледи като последователен активист и сътрудник в партийните медии – вестник "АТАКА“, Телевизия "Алфа" и "националистБг.ком – местното патриотично електронно издание на Димитър Кунев.

Подобно на повечето млади хора извън моята пряка професионална политическа дейност и аз имах своето хоби – това бе музиката, в качеството ми на меломан и изпълнител на любителско ровнище. Още от моята юношеска възраст моя интерес бе насочен към рок музиката във всичките нейни разновидности като се започне от мелодичното и спокойно хипи звучене на 60-те и 70-те години на миналия век, та до по-тежките и екстремни подстилове – пънк, хевиметъл, траш, хардкор и други производни.

Това бе музиката на протеста – на онези будни младежи, които не само, че виждаха всички недъзи на системата, но познавайки дълбоките причини за тях творяха своята музика. Именно на това място се появи и пресечната точка между моите социални и политически убеждения и музикалните ми предпочитания. Още когато членувах в БНРП мои съратници и в същото време почитатели на тежкия звук ме просветиха в съществуването на тясно профилирана рок музика прокламираща патриотизъм и национализъм. Ставаше дума за възникналия във Великобритания през 70-те години на миналия век стил от групата Skrewdriver, който днес в литературата можем да срещнем под няколко имена – Nazi punk, white power или Rock against communism.
Това бе бунтът на белите младежи от крайните работнически квартали срещу либералния свръх капитализъм, който имаше интерес да наводнява стария континент с всякакви емигранти от така наречения трети свят, с едничката цел до колкото е възможно максимално да бъде занижена цената на труда. В това масово преселение и лавинообразното нарастване на безработицата бе напълно естествено от по-будната и мислещата част на населението на стария континент и в частност – Великобритания да бъде съзряна сериозна заплаха за съществуването на бялата раса и Християнската цивилизация.

Този проблем, който и днес продължава да бъде с все по-голяма сила актуален, практически бе в основата на раждането на този стил. С изключително вълнение тогава – в края на 90-те години научих за българските представители на това течение в рок музиката – Врачанската група "Срам и позор", която в разгара на костовия грабеж на отечеството – през 1998-ма година записаха албума "Ньой" посветен на една от най-жестоките национални трагедии за нашия народ в най-новата българска история. Огромно възхищение будеше невероятната сила на духа дала толкова енергия и кураж на момчетата от Враца да създадат песни като "Имам", "Ньой" и "На три морета".

Не бива да забравяме, че това бяха годините, в които мракобесието на либералния разврат и разруха беше в своята стихия. Подобни малки, но ярки светлинки на духа и волята ме крепяха във всичките тези години да вярвам, че не всичко в моето мило Отечество е загубено. Когато чух този велик за нашето време албум си казах, че на всяка цена трябва да намеря съмишленици и да основем свой проект в същия стил. Така и стана. В началото на настоящия век с моя много добър приятел и китарист – Иван Зангаголев създадохме проекта "Кубратов сноп", с който записахме макар и в домашни условия 13 авторски песни и участия в десетки концерти из страната. В измислянето на музиката той беше силния, а аз създавах текстовете, които повечето бяха вдъхновени от дейността ми като националист. Така например песента "Рок против Гоце" се роди след престоя ми в полицейския арест по нареждане на бившия президент – Георги Първанов, а парчето "Янки – вън!" го написах след участията ми в масовите протести организирани от политическа партия АТАКА срещу договора за американските военни бази на наша територия.

В периода между 2009 и 2016-та година, когато българският национализъм беше изкуствено разделен, аз изпаднах в известен творчески застой, но вдъхновението ми се върна отново през последната година, когато нещата се върнаха в своето естествено състояние – трите най-значими родолюбиви организации – НФСБ, АТАКА и ВМРО загърбиха своите вражди и като здрав кубратов сноп се събраха в името на България. По щастливо стечение на обстоятелствата аз получих възможността да се добера до клавир и консултант по звукозапис в една агенция за социално развитие на хора с увреждания на име Vision. Всеки знае, че подобни организации се издържат с общински средства и от части – с финансиране от програми на Евросъюза.

Тогава си казах: Властимащите вече 30 години смучат нашите пари и с тях подхранват информационна среда, която ден след ен руши и поругава националните ни идеали и традиционните ни Християнски ценности. Така намерих за изключително справедливо и правилно пък на свой ред аз да се възползвам максимално от дадения ми шанс в тази открехната вратичка на мракобесната либерал-капиталистическа система да грабна предоставения за нуждите на дневния център клавир и с помощта на консултанта да запиша своя самостоятелна авторска песен в прослава на патриотичното обединение. След като записах инструментала аз изпитах невероятното щастие за първи път да го представя пред моите съратници и приятели от политическа партия АТАКА на организираната от тях литературно-дискусионна вечер. За напред, след като запиша студийно и вокала обмислям и видеоклип към песента "Обединени патриоти". Ако го направя самостоятелно ще излезе под името "Хипатринго", но има вероятност и да бъде дует заедно с една от активистките на партията и тогава ще излезе като "Обединени патриоти" на дует "Хипатрия".

За някого това може би ще прозвучи като доста странна игра на думи, но тя за мен притежава дълбок емоционален, а и логичен смисъл. От дълги години ние – българските патриоти се борим за повече неутралитет, по-малко НАТО и пълно въздържание от военни намеси в подкрепа на евроатлантическия милитаризъм. Та нали именно в своя зародиш, още преди навлизането на комерсиализма, наркоманията и разврата, хипи движението си беше именно протест срещу войната в качеството и на функция на либералния свръх капитализъм. Точно в този ред на мисли парчето отговаря изцяло на моите мисли и чувства, защото ние – патриотите в случая сме и хипита, когато казваме не на войната срещу Русия, долу санкциите и да живее мира. То и заглавието на проекта, което избрах си го казва: Хипатрия – хипи и патриот, а съответно Хипатринго е игра на думи между хипи, патриот и името на Ринго стар – барабаниста на Beatles.

В настоящия момент аз съм изключително щастлив, че имам пълната подкрепа на партийната организация в лицето на нейния председател – Станислав Темелков в реализацията на моята песен като химн на коалицията.

Александър Атанасов – политолог и автор на песента "Обединени патриоти"




Потребител:


Коментар: