Прегледи: 1031 - Коментари: 0
АКЦЕНТЪТ върху "развитие" на селското стопанство прави българите бедни и... гладни

АКЦЕНТЪТ върху "развитие" на селското стопанство прави българите бедни и... гладни

Като начало да отбележим, че в първата десетка на страните с най-висок БВП /Брутен вътрешен продукт/ няма нито една държава, в която делът на селското стопанство да е повече от 6 - 7 %.
Снимка: РодинаБг.ком

Във ФАЩ, за които западните икономически издания пишат, че са първа икономическа сила в света /Бел.РодБг – По-скоро вече Китай ги задмина./, в редиците на работещите в селскостопанския сектор работят не повече от 1,2 % от населението на страната. Дори в Индия и Индонезия, където близо 1/3 се занимават със земеделие, животновъдство и риболов, приходите в държавната хазна от тези отрасли не надхвърля 15 %, а в Китай дори 8 %.

Ако погледнем класацията на най-богатите хора в света, не в първата десетка, а в първата петдесетица няма нито един, който да разчита на печалби от селско стопанство. Нещо повече, изследвания са установили, че един работник на Бил Гейтс /чието богатство лавира между първо и трето място в световната таблица/ печели за единица време колкото 180 – 200 фермери, при това във ФАЩ, където селският сектор е най-силно модернизиран с машини, торове, препарати, торове, че даже и с ГМО-технологии.

Що се отнася до българското селско стопанство, то е "сравнително" изостанало от американското, та и без да правим изследвания можем да твърдим, че един зает в този роден отрасъл създава два пъти по-малко продукция от един ФАЩ-фермер. Това означава, че български работещ селскостопански производител е 400 пъти по-малко ефективен от един ИТ-работник във водещата икономическа сила в света.

"Ама без селско стопанство, няма да има ядене!" – се репчат домораслите познавачи, чети: първосигнални лаици икономисти, традиционалисти и пр умници. Фактите показват точно обратното – вече над 50 % от хранителните продукти у нас са внос. Всички речи за развитие на родното селско стопанство са продукт или на циничен популизъм, или на икономическо невежество.

За разлика обаче от някои "защитници" на българското, нашата редакция ратува за наша ГМО-продукция. Тук следва да заявим твърдо, че нито семената, нито препаратите и торовете за българско ГМО не трябва да бъдат произведени от чужди, особено от ФАЩ- или канадски компании. Единствено от български! Защото така ФАЩ ще имат пълен контрол над Българско, след като вече го имат в политически, военно и финансово.

Защо ГМО е ефективно и безвредно става ясно от положението в Бангладеш. След въвеждането на ГМО-производство в тази държава са се преборили с глада, който е бил бич за народа й. В Бразилия производството в земеделието се е вдигнало с над 25 % след работа с ГМО-култури. А във ФАЩ, където ГМО-царевица има от 1972 г няма повишаване на заболеваемостта в нито един здравен аспект.

Няма защо да изреждаме повече факти и аргументи. Сега, при многото приказки за развитие на земеделския и животновъдния сектор, има българи, които гладуват, както никога в нашата нова история. Не е никак случаен и фактът, че хората масово емигрират от селото в града, а единици правят обратното. Доходите от "селска" продукция са не с проценти, а в пъти по-малки, от колкото във високотехнологичните промишлени производства. А точно модерните машини, семепроизводство и ефективни технологии повишават рязко производителността на тежкия и горчив, макар и достоен труд на село, а и го облекчават. А семената, машините и всякакво модерно оборудване се създава от промишлеността. Вносът на селско-стопански машини от западни фирми, а не родно производство, още повече оскъпява родната продукция. Трябва да бъдат обесени от Нов Народен съд тези, които разрушиха българските заводи, осигуряващи българското село.

В наши условия, не повече от 5, дори 3 % от българското население може да изхранва 100 % българите, както и да изнася 2 пъти повече, от колкото сега, при заробващи евроквоти. Да добавим и масовите цигански кражби, неподготвени работници, претоварване на почвите от алчни и/или лаици арендатори, ликвидацията на сектора за борба с градушките, ликвидацията на поливното земеделие и рязкото свиване на култури и сортове /особено в зеленчукопроизводството и овощарството/ до пшеница, слънчоглед и недостатъчно царевица.

Изобщо /полу/трагично е състоянието на българското селско стопанство. Истината за нас е обаче, че ако до най-много 5 години не изменим номенклатурата на икономиката си – ако не въведем като определящи отрасли високопроизводителни конкурентни на световно равнище технологии, ще закрием държавата. Не просто ще фалираме, а наистина няма да има какво да ядем – ще сме и без пари, и без село.

А виновни ще сме всички ние – българският народ, не само политиците, които впрочем също ние избираме.

Димитър КУНЕВ - Български




Потребител:


Коментар: