Прегледи: 1435 - Коментари: 0
"СВЕТОВНИЯТ" клубен футбол вече е воняща помия

"СВЕТОВНИЯТ" клубен футбол вече е воняща помия

Като преглеждах статията си и мислех върху заглавието /Бел.РодБг: Главните редактори на е- и "нормални" вестници силно държат на заглавията, да са "четивни" и да грабват окото и мисълта на читателите./, се замислих както върху историята на световния клубен футбол, така и върху историческото лексикално развитие на думата "воня" в българския език.
Снимка: РодинаБг.ком

В старобългарски език, когото неправилно в останалите словянски страни наричат "старославянски", "воня" изначално е означавала всякаква миризма – добра, лоша, силна, слаба. Но под въздействието на средногръцки идва думата "мирис", която като чужда започва да се приема като уж по-приятна. А накрая идва латинското слово "аромат", което пък възприемат само като хубава миризма, а пък миризма вече е "неутралното" понятие за всякакъв вид ухания.

По същия начин се разви световният клубен футбол. До към 1990 г имаше някаква футболна справедливост и примерно в двубоите за Междуконтиненталната клубна купа имаше равновесие между Европа и Латинска Америка. Вече от 25 г печелят само европейски тимове с пари, огромни пари. Но в европейския футбол, няма да спорим дали първо в Англия, Испания, Италия и пр, навлязоха тези огромни пари и вече не футболните таланти на отделни отбори, ковачници на собствени футболисти, а най-вече милиардери от страните от Залива, Китай, Русия и ФАЩ превърнаха клубовете в машини за пари. Футболът, т.е парите - чисти или мръсни - на Барселона и Реал в Испания, на Ювентус, Милан, Интер в Италия, на Челси, Манчестър /Сити или Юнайтед/, Тотнъм и Арсенал в Англия - просто като зловеща фуния засмуква най-качествените футболисти и специалисти.

Футболът не само не е романтична игра, а ВЕЧЕ е просто търговия, като запалянковците си остават най-излъгани. Няма /почти/ нито един футболист в Европа днес, който да изпитва не горещи чувства, а дори истинска емоционална симпатия в клуба, в който играе. Бурните сцени на "радост" след победа или отбелязан гол са единствено заради пари, а не заради наслада от доброто изпълнение. Няма да забравя как "геният" Кристияно Роналдо по един и същ уж "искрен" начин се радва на успех в Манчестър Юнайтед или Реал. Радостта - и неговата, и на конкурента му Меси, на всяка "звезда" - е заради чековете и набъбналата сметка, най-много да е от /полу/примитивна суета.

За сега върхът на вонята във футбола бе покупката от Пари Сен Жермен, т.е от поредния арабски шейх на Неймар, който напусна Барселона за обща сума от $ 222 мил, като цялата сага завърши с грозен скандал. Значи не клубната чест, а просто повечето пари движат тези "звезди", чети: студени, с метални сърца парични каси. Пример за това финансово безумие е и Манчестър Сити – имат най-много пари сред английските отбори и са с най-добри резултати.

Подобно е и в Българско, Лудогорец е с най-голям бюджет и е най-успяващ у нас. Не че не се радвам на успехите му в Шампионската лига и Лига Европа, но пък си давам ясна сметка, че пък с този бюджет е /почти/ невъзможно да преодолява свръх богатите западни клубове. За това и победите над Лацио, ПСВ Айндховен, а и равният мач в Париж срещу Париж Сен Жермен са някакъв малък остатък от справедливост във футбола извън милиардите "извън" футбола.

Ако "световният" /чети: студеният банкерски/ клубен футбол е единствено бизнес, пари, търговия, то нищо няма да успее да го спаси и като спорт, и като радост за окото и сърцето.

Димитър КУНЕВ - Български




Потребител:


Коментар: