Прегледи: 4368 - Коментари: 0
Проф Иван Ангелов: Българинът днес живее 3,5 пъти по-зле отколкото през 1988 г

Проф Иван Ангелов: Българинът днес живее 3,5 пъти по-зле отколкото през 1988 г

Проф д и н Иван Ангелов е научен сътрудник в Икономическия институт на БАН, съветник на редица правителства на България след 1989 г и автор на множество трудове по икономика.

Като икономист, за мен беше ясно, че икономиката ни е в много тежко положение, че е на дъното. Но в началото на тази година реших да направя сравнителен анализ- изследване на периодите преди и след десети ноември, което да е базирано на най-точните показатели за една икономика, а именно- натуралните. Само да уточня, че натуралните показатели не подлежат на волна интерпретация, те не могат да бъдат манипулирани. А данните съм взел от Националния статистически институт. Те са официални и общодостъпни. Така че всеки гражданин може да отиде и да си направи справка. Казано с други думи, аз сравних количеството производство, износ и консумация в България по индустриални и селскостопански отрасли за периоди преди 10 ноември, 89 г и миналата 2014-та г. Трябва да ви кажа, че въпреки не особено оптимистичните ми очаквания, крайния резултат от изследването ми потресе!

Ето и фактите:

ПРОИЗВОДСТВО:
Първа група показатели: Какво е произвеждала България през 88 г. Това е последната нормална година, преди да дойде така наречената псевдодемокрация. Сравнявам 1988 г с миналата 2014-та г. И ето какъв е резултата по отрасли:

Металообработващи машини: През 1988 г сме произвели 17 440 броя. За сравнение, през цялата 2014 г сме произвели едва 1930 броя.
Електрокари: През 1988 г – 47 400 бр – През 2014 г – 180 бр
Мотокари: През 1988 г – 35 100 – През 2014 г – 210 бр
Домашни хладилници: През 1988 г – 111 000 бр – През 2014 г – 0 бр
Цветни телевизори: През 1988 г – 124 300 бр – През 2014 г – 0 бр
Памучни платове: През 1988 г – 362 мил кв м – През 2014 г – 8 мил кв м
Вълнени платове: През 1988 г – 45 мил кв м – През 2014 г – 2,4 мил кв м
Месо: През 1988 г – 565 600 т – През 2014 г – 150 000 т Тоест- 4 пъти по-малко
Мляко: През 1988 г – 2,5 мил л – През 2014 г – 70 хил л. Тук спадът е потресаващ – 34 пъти по-малко количество!!!
Зеленчукови консерви: През 1988 г – 344 000 т – През 2014 г – 67 000 т.

Ето и цифрите за нашия износ за същите произволно избрани години – 1988 г и 2014 г.
ИЗНОС:
Електронни калкулатори: През 1988 г – 46 700 бр – Сега 2014 г – 0 бр
Електрокари: През 1988 г – 44 700 бр – През 2014 г – 0 бр
Телефонни апарати: През 1988 г – 630 000 бр – През 2014 г – 0 бр
Радиотелефони: През 1988 г – 121 000 бр – През 2014 г – 0 бр
Пресни плодове: През 1988 г – 139 000 т – През 2014 г – 7 000 т.
Домати: През 1988 г – 78 900 т – През 2014 г – 1 100 т.

И накрая нека сравним двата периода по показател "Потребление". То разкрива една ужасяваща, бедствена картина на населението в съвременна България:
Консумация на:
Прясно мляко – литри на човек за 1 г:
През 1988 г сме консумирали 195 л мляко на година – През 2014 г – 20 л
Месо: През 1988 г – 75 кг – През 2014 г – 32 кг
Яйца: През 1988 г – 263 бр – През 2014 г – 143 лв
Плодове: През 1988 г – 109 кг – През 2014 г – 50 кг
Захар: През 1988 г – 35 кг – През 2014 г – 7 кг
Тези данни са жестоки показатели за това как живеят хората и какво потребяват.

Разрушителната политика на хората, които управляваха държавата от 89-та г е само една от причините днес България да е страна от Третия свят. Идеалът на "демократичните" ни политици след 10-ти ноември беше да се съкращават и разрушават заводите и предприятията, като символ на комунизма. Дори комисиите, специално създадени за ликвидацията на ТКЗС-тата бяха наречени официално с безумното име "Ликвидационни". Това име е потресаващо.

Рода ми е от село Българин, Харманлийско. Там имаше огромна ферма за елитни биволи, плод на дългогодишна селекция. Ликвидационната комисия най-варварски изкла добитъка. А на бременните животни бяха разпаряни коремите, за да извадят плода. С тази история само илюстрирам какво се случи с икономиката ни от 89-та до 96-та г – беше разграбена и унищожена.

Втората причина за разгрома на родната икономика е политиката ни след 97-ма г, когато влязохме в Световната търговска организация и ЕС. И в двете организации изискването към нас беше чудовищно – да си отворим границите за чуждестранни стоки! Ние допълнително си влошихме положението, като се престарахме в това изискване – Отворихме се тотално и България се превърна в разграден двор. Световния икономически форум всяка година публикува данни за конкурентноспособността на държавите по света. Най-важният показател и индикатор, по който класират страните е импортната им политика – т.нар импортни мита за внос. И България е на едно от първите места в света по ниски импортни мита. Което значи, че всеки вносител на чуждестранни стоки у нас е в пъти по-облагодетелстван откъм такси и мита в сравнение с който и да е български роден производител. Което е най-сигурният индикатор, че ние сме една от най-слабо развитите страни не в Европа, а на целия Евразийски континент.

Нашите компании, които съществуват от 5-10 г, не могат да се конкурират със западните компании, някои от които са на по 150-200 г. Стоките ни няма как да се конкурират с техните. Технологиите ни за производство са по-примитивни. И въпреки това нашите управници намаляваха митата за внос на чужди стоки умишлено – за да разсипят българското производство и то никога да не успее да отлепи от дъното. Тази антинационална политика продължава и сега.

Отделно, за да е сигурен, че и в бъдеще няма да сме му конкуренция, ЕС ни постави като основно условие за влизане в съюза – да си унищожим ядрената енергетика. Защо ли? Защото токът, произведен от атомни електроцентрали е в пъти по-евтин от другия. Европа не желае България да произвежда евтин ток, защото така произведените индустриални стоки у нас с този евтин ток, ще са по-конкурентноспособни на техните. А кой капиталист би желал да има конкуренти на свободния пазар?! Никой, естествено!

Западните акули намериха удобни и послушни партньори в лицето на нашенски политици като Меглена Кунева. Съгласявайки се да унищожи 4-те реактора на АЕЦ-Козлодуй, Кунева продаде интересите на България за жълти стотинки и обрече на бедност поне няколко бъдещи поколения. В онзи период мои колеги, международни чиновници от Европейската комисия, са ми казвали: Най лесно се преговаря с България, защото всичко, което предложим – те го приемат. Йес мени!

Питал съм многократно мои колеги икономисти – пазарни фундаменталисти: Кажете ми една развита държава, която, когато е била на нашето дередже икономически, така безотговорно да си е отваряла границите за чужди стоки. Няма такава държава. Дори след ВСВ Германия, Франция Англия и др. провеждаха протекционистка политика, насочена към подпомагане на местните производители и ограничаваща вноса на чужди стоки. Класически пример за това е Япония. Бил съм там като гостуващ професор и имам публикации за следвоенната й стопанска политика. Японците до началото на 90-те г имаха протекции на техните стоки. Без протекция Япония нямаше да е този промишлен гигант сега. Следователно — това са двете главни причини за днешния колапс на българската икономика — безотговорни решения на безотговорни български управници, съчетани с брутален натиск върху тях от страна на Европа, за да вземат именно тези пагубни за нас решения!

Българската икономика е достигнала до онази точка на застиване, от която връщане назад почти е невъзможно. У нас сега секторът на услугите, с най-голям дял, в които е финансовият сектор, заема над 70 % от брутния ни вътрешен продукт. Селското ни стопанство е под 10 %. А индустрията заема едва 14 %.

В ситуацията, в която сме, спешно трябва да започне инвестиране в производството на евтин ток и строежа на предприятия. Иначе до няколко години може да закриваме държавата.

Необходими са революционни мерки – тотална промяна на политиката ни от последните 26 г. Ние убихме нашата индустрия и заложихме на непродуктивния финансов сектор.

Според десните либералстващи безхаберници и НПО-грантаджиите, влизането в Европейския съюз е най-голямото постижение на България. Аз обаче съм пресметнал какво сме загубили и какво сме спечелили от авантюрата, наречена ЕС. Имам статия по въпроса със заглавие: "България купи най-скъпия входен билет за присъединяване към Европейския съюз."

Според моите сметки излиза, че от преждевременното закриване на четирите ядрени блока, ние сме загубили от пряко понесени загуби, очаквани загуби и пропуснати ползи $ 14 млрд. Загубихме още и от платения членски внос на България. За периода от влизането през 2007 г до 2014 г това са $ 3,5 млрд.

Масовият български гражданин едва ли знае, че само през 2014 г членския ни внос за ЕС е 970 мил лв. През следващите години ако расте БВП, ние ще достигнем и 1 млрд.

За сметка на това от предприсъединителните фондове на ЕС ние сме получили 1,96 млрд. Евро. От структурните и кохизионните фондове средно сме получавали по $ 730 мил или общо получени - $ 7,6 млрд. Като направя сметка между пропуснати ползи и направени разходи и съответно приходи, то ние сме на плюс с едни жалки 200 мил лв. Като се има предвид, обаче, че сега ние завършваме един бюджетен цикъл от 2010 до 2014 г. От 2014 г до 2020 г е новият бюджетен цикъл. За него няма още подготвени проекти и ще имаме един мъртъв период от поне 2-3 г, когато ще бъдем нетен донор — тоест ще даваме повече, отколкото ще получаваме.

Тоест, ако досега сме на нула, от тук до 2020 г от членството си в ЕС ние само ще губим. Изчисленията, които направих са, че ще са ни необходими още поне 50 г, за да покрием загубите от закритите преждевременно реактори. Това е жалката картина на нашето членство в ЕС.

Аз не съм сигурен, обаче, че дотогава още ще го има Европейския съюз.

Източник: News – Front

Забележка:За 20 г: Токът е скочил 120-130 пъти, храните са поскъпнали 50 пъти, а заплатата едва 4 пъти.




Потребител:


Коментар: