Прегледи: 2404 - Коментари: 0
В Българско Всичко се случва Никога

В Българско Всичко се случва Никога

Разбира се, повратният момент в родната ни история е 3-ти юни 1395 г, когато османските пълчища превземат последната царска българска твърдина Никопол и убиват цар Иван Шишман.

След Освобождението, постигната благодарение на братска словянска Русия, Стефан Стамболов разделя българския народ и започва да избива братята си българи. Той се включва на страната на Германия и Австро-Унгария, в резултат на което през 1913 и 1919 г ние губим 1/3 от териториите си, вкл стратегическия излаз на Бяло море. Ньойският договор е подписан от всичките ни днешни западни "благодетелки", като в ограбването на Родината знаково отсъства Русия, която по-късно де факто с Декрет на Владимир Ленин плаща българската Независимост. Българско остава изостанала земеделска държава, тук-таме с някоя фабрийка, докато Европа залага на високопроизводителни технологии.

През Втората световна война нашата буржоазия /която е като запъртък – нито ражда, нито става за ядене - по израз на гения Емилиян Станев/ се люшка като невръстна ладия в геоокеана на световната политика и пак ни вкарва на губещата страна на "Оста Рим – Берлин – Токио". Като погледнем тази ос не е никак геометрическа, още повече, че по едно време Рим се включва в друга ос, а Токио не помага и с грам на Немско в свръхкървавата война със СССР. Нейсе, на края помагаме на руснаците и наглосаксите, че не губим изобщо и държавата си, макар че Уинстън Чърчил и Шарл дьо Гол предлагат границата с Гърция да е на 15 км от Пловдив. Добре че е сатрапът Йосиф Сталин, че все още Рила, Пирин и Родопите са в Българско.

Между Първата и Втората световни войни българската некадърна буржоазия не придвижва Родината никак в световния прогрес. Най-големият ни кораб е полупътнически - "Варна", с мизерните 1000 БРТ водоизместимост, с който Борис Трети отива в Бриндизи, за да вземе принцеса Джованна за царица. Никакви заводи, никакви машини, никакви световни промишлени достижения – само робски селски труд, това е "голямата работа" Българско до 1944 г.

При социализма отново тръгваме с голямата кошница. Въпреки някои постижения в промишлеността, донякъде модернизирано селско стопанство и световно равнище в някои отрасли – военната промишленост, корабостроене, машиностроене, лазерни и компютърни технологии, както и в електротехниката и електрониката, пак оставаме на 10 -15 г от развитите страни. Някои соросоиди обвиняват нелепо комунизма – ама в Китай и Виетнам той не бе пречка, че китайците вече са реално № 1 икономическа сила в света.

Най-българоубийствена в Новата ни история се оказа дИмокрацията. От 27-мо-29-то място в света по общи жизнени показатели в класификацията на ООН през 1988 г – в момента сме на дъното на Европа и около 69-то място в света. Никакви модерни високотехнологични и световно конкурентоспособни производства, демографска катастрофа, ад в образованието, реално никаква свобода на словото, изчезнало изкуство, убийствено изоставаща младеж, мизерия всенародна и реално 50 % младежка безработица – това ни донесоха членствата в НАТО и ЕС. Ние не само сме на опашката на Европа, а и бурно развиващите се азиатски, а вече и африкански страни ни изпреварват. Турция, нашата съседка и основна заплаха за суверенитета и съществуването ни, се развива със сериозни темпове и наближава световната десетка по БВП.

Да, след Освобождението, заради блюдолизството ни към западни страни-кръвопийци на света, в Българско Всичко се случва Никога.

Димитър КУНЕВ – Български и Словянски




Потребител:


Коментар: