Прегледи: 210 - Коментари: 0
ЕПОХА

ЕПОХА

Епоха

Престорено-несторено живеем
в изящна подлост и несвидна глъч.
Върхарят на очите ни линее,
с вонящ инат животът се чернее
като самотен и среднощен пръч.

Нелюбили-прелюбили сивеем,
кървим и пием след позорен къч.
Венчилото на славата къде е?
Сватбарски лочим, дявол да ни вземе,
семействаме си в неизпълнен тъч.

Прегарящи-нестоплени мечтаем
за влюбена в Човека синева,
че всяка тънка гънка свобода е.
А изгревът е съкровен, безкраен -
разтворен храм за всички сетива.

Нецъфнали-прецъфнали ридаем -
сърцата ни сарказъм окова.
В очите ни прекрасното витае,
в сърцата ни прекрасното ридае
за нашата кървяща синева.

Димитър Кунев
1997/2000




Потребител:


Коментар: