В САЩ са с по-ПРОМИТИ мозъци от Северна Корея Статии,Новини,Коментари,Национализъм,Варна,България,Свят,Спорт,Култура,Тийнейджъри,Икономика,Наука и технологии

Прегледи: 1910 - Коментари: 1В САЩ са с по-ПРОМИТИ мозъци от Северна Корея

Долната статия е за момиче, избягало със семейството си от КНДР /неправилно наричана Северна Корея/ отначало в Република Корея, а после в САЩ.

Девойката сравнява КНДР и САЩ и установява, че цензурата в американското общество, медии и университети често надхвърля тази в Родината й. Без да премълчава тежкия живот в КНДР, тя разкрива жестокото лицемерие на американското общество и лишаването на американците от свобода на словото. Т.е. - Америка е мутант с повредена представа и съдържание за реалния живот.

Самият факт, че дори президентът Доналд Тръмп е ограничен и дори отстранен от повечето САЩ-медии /т.е. на практика половината американци/, показва разрухата на нравите и мутантната безчовечност на САЩ:

"Дори и в Северна Корея не е толкова шантаво, колкото в САЩ"
Webcafe, 16.06.2021

Според американците всеки проблем е заради привилегированите бели мъже, посочва Йонми Парк

Според мнозина Йонми /Бел.РодБг: Вероятно е Йон Ми/ Парк е късметлийка - когато тя е на 13 години, семейството й успява да избяга от Северна Корея. Впоследствие живее за кратко в Сеул, след което се пренася в държавата, която смята за Обетована земя - Съединените американски щати. В момента младата жена е утвърден лектор на тема човешки права и свободи и автор на автобиография със заглавие "За да живея", която разказва за бягството й от КНДР.

В гимназията обаче Парк осъзнава, че в САЩ далеч не цари свободата на словото, която е очаквала, а преживяването й в университета затвърждава крайно негативните й впечатления. Корейката забелязва, че учителите в гимназията й в Ню Йорк старателно избягват определени теми.

Йонми говори подробно за впечатленията си пред Fox News, където отбелязва, че преподавателите непрекъснато предупреждавали възпитаниците си да не говорят по някои въпроси и им обяснявали, че тази или онази книга не си заслужава четенето, просто защото е спорно от модерна гледна точка произведение. Когато е приета в Колумбийския университет - учебно заведение от Бръшляновата лига и най-стария университет в щата Ню Йорк - Парк решава, че нещата ще са различни.

Йонми ПаркСнимка: Getty Images

Вместо това се сблъсква с още по-голяма цензура и криворазбрана политическа коректност. "Дори и в Северна Корея не е толкова шантаво, колкото тук!" - възкликва тя пред Fox News. "Буквално прекосихме пустинята Гоби, за да бъдем свободни, а сега осъзнавам, че не съм свободна" - допълва Йонми.

В Колумбийския университет студентката научава, че има "безопасни" и "опасни" теми и вторите е най-добре въобще да не бъдат засягани. Всяка дискусия, която възниква по време на лекциите, е внимателно модерирана от професорите.

"Те ни обясняваха, че всеки проблем е заради привилегированите бели мъже", посочва севернокорейката. Много от лекциите започват с въпрос на преподавателя като какъв се самоопределя всеки студент и как предпочита да се обръщат към него - с "той/тя" или с "те/тях". Парк забелязва, че с напредване на времето все повече нейни колеги започват да използват "те/тях", което според нея се дължи на страха от социално отхвърляне.

Йонми пък често забравя за предпочитанията на околните и ги нарича със стандартните местоимения, което й докарва куп критики и упреквания. Същото количество негативни реакции тя предизвиква и с литературните си предпочитания, сред които са писателки като Джейн Остин и сестрите Бронте.

"Казах на една професорка, че обожавам тези книги, а тя ми отвърна, че те налагат колониален начин на мислене, омраза към жените и расизъм" - обяснява Парк. Тя казва още, че въпросната преподавателка даже се е опитала напълно да я откаже да чете класическа литература, защото произведенията влияели много силно на подсъзнателно ниво.

"Плащах цяло състояние, а се забърках в такава лудост. Накрая се научих просто да млъквам и да не споря" - оплаква се Йонми.

Йонми ПаркСнимка: Getty Images

Тя допълва, че е смятала Америка за съвсем различна страна, докато накрая се оказва, че между САЩ и Северна Корея има прекалено много сходства. Парк посочва, че е видяла толкова прилики между двете държави, че започнала сериозно да се плаши.

Севернокорейката е удивена как на Запад има толкова много хора, които доброволно се самоцензурират и принуждават и околните охотно да правят същото. Йонми прави и друг паралел по време на интервюто си - тя посочва, че по време на държавни преврати се отнемат права и свободи, но в САЩ няма преврат и американците по собствено желание избират да мълчат и да се отказват от правата си. "Американците се държат така, сякаш са им промили мозъците" - допълва Парк.

Младата жена заявява, че се притеснява не само от това, което вижда в момента в Щатите, но и от бъдещето на САЩ. "Тези хора не осъзнават, че сега отнетите им свободи може и никога повече да не им бъдат върнати" - смята тя и допълва: "Северна Корея е ненормална държава, но не е чак толкова ненормална!".

Парк все пак има база за сравнение - едно от първите неща, на които я учи майка й, е да не говори и дори да не шепне. Семейството на Йонми й обяснява, че в КНДР дори и птиците и мишките могат да я чуят и че най-опасният орган в човешкото тяло е езикът. Така тя от малка се учи, че да казва "неправилни" неща може да й коства живота. Освен това припомня, че в Северна Корея хората нямат достъп до интернет и трудно навлиза информация от външния свят.

Така например като малка Парк си мисли, че всички, включително и лидерът Ким Чен Ун, умират от глад. Когато с майка си и баща си успява да стигне до Южна Корея и вижда кадри от родината си, тя осъзнава, че Ким е огромен в сравнение с истински гладните севернокорейци. "Ето това е да ти е промит мозъкът" - казва в заключение Йонми.

"Не че в САЩ промиването е по-малко, но е по-лицемерно и шантаво."

Обобщил: Димитър КУНЕВ