Прегледи: 2114 - Коментари: 0
Читалища от цялата страна с протестна декларация срещу недофинансирането и системното пренебрегване от страна на държавата

Читалища от цялата страна с протестна декларация срещу недофинансирането и системното пренебрегване от страна на държавата

Читалища от цялата страна разпространиха обща декларация, в която остро критикуват последните решения на Министерство на културата, Министерство на финансите и Национален фонд "Култура".

Според тях тези действия показват системно подценяване и неразбиране на ключовата роля на читалищата за опазването на българската духовност, културна памет и обществена активност. Тук може да се присъедините към Декларацията!
https://docs.google.com/…/1FAIpQLSfKpX52e6v49XpG3Z…/viewform


Тук може да видите списък на подкрепилите Декларацията. /обновява се автоматично/
https://docs.google.com/…/1GgXOkIfz4Lxr…/edit… За последваща информация може да се присъедините към Facebook групата "Будни читалища"
https://www.facebook.com/groups/1726449754883133

Във въвеждащата част на документа читалищата подчертават, че въпреки уникалния си характер и присъствието си във всяко населено място, те са изправени пред безпрецедентен натиск, който застрашава финансовата им стабилност и възможност за работа в полза на обществото. Според тях държавата дължи последователна и адекватна подкрепа, която да превърне читалищната дейност в реален национален приоритет, а не в периферен елемент на културните политики.

Публикуваната декларация описва конкретни факти за неизпълнени финансови обещания, орязване на бюджети, административни пропуски, неработещи механизми, липса на системни анализи и отлагане на ключови програми, които пряко засягат дейността на читалищата. В документа се изтъкват и сериозни проблеми в местното управление, включително удържане на субсидии от някои общини и непропорционални бюрократични изисквания към малките селски читалища.

В заключение читалищата заявяват своята солидарност с младите лекари, медицинските сестри, акушерките и всички медицински специалисти, които – подобно на читалищните дейци – изпълняват фундаментална обществена роля. Читалищата подчертават, че държавата трябва да осигури на тези млади хора не само достойни условия на труд, но и дългосрочна перспектива за професионално развитие, стабилност и подкрепа – така, както всяка държава, която цени бъдещето си, защитава своите медицински кадри. Сигурността и устойчивостта на здравната система са неразривно свързани със сигурността на нацията, а подкрепата за младите специалисти е част от тази отговорност.

"Бъдещето на българската култура и духовност не може да бъде оставяно без внимание. Това не може да продължава така. Необходими са незабавни, отговорни и последователни действия от страна на държавата" - се казва в документа.


Пълният текст на декларацията е приложен по-долу:

Декларация за достойнството и бъдещето на българските читалища

Ние, читалища и граждани от цялата страна, изразяваме своето дълбоко възмущение от поредица действия и решения на държавните институции, които показват системно подценяване и неразбиране на жизненоважната роля на народните читалища за опазването на българската идентичност, дух и култура.

Читалищата са уникално българско явление и единствената културна институция, която достига до всяко населено място. Нещо повече, в най-малките населени места те изпълняват не само културно-просветни, но и социални и дори здравно-информационни функции. Въпреки тази си съдбоносна мисия, те са изправени пред безпрецедентен натиск, който застрашава тяхната финансова стабилност и възможност за развитие. Време е държавата да превърне подкрепата за читалищата в реален национален приоритет.

1. Конкретни факти за финансово орязване и неизпълнени обещания
През изминалите дни Министерство на културата, Министерство на финансите и Национален фонд "Култура" демонстрираха, че не оценяват спецификата и значението на читалищната дейност:

• Нарушено финансово обещание: Министърът на културата публично обеща увеличение на стандарта за субсидирана бройка на читалищата с 25 %. От публикувания на 05 декември Проект на Решение за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности през 2026 г обаче става ясно, че това обещание няма да бъде спазено. В резултат, читалищата в България ще получат с 9 702 160 евро по-малко средства от обявеното. Това е пряк удар върху заплатите на читалищните дейци и основните дейности.

+Орязан бюджет за библиотеки: На 04 декември бяха публикувани резултатите по Програма "Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност" 2025 г. Общата сума по програмата – само 1,242,210 лв – е най-ниската по тази програма от повече от 10 г! Отпуснатите средства за ВСИЧКИ читалища са намалени с 60.12% от исканата сума. Допълнително, хиляди читалищни библиотеки всяка година са поставени в затруднена ситуация заради кратките срокове за реакция и изчерпване на заложените в проектите заглавия.

• Одобрени проформа проекти: На 3 декември Националният фонд "Култура" обяви резултатите по програма "Любителско изкуство" 2025 г, където читалищата са основен бенефициент. От подадените 437 проекта, ще бъдат финансирани само 69 проекта /15,79 %/, а други 344 проекта /78,72 %/ са оставени в резерви – одобрени за финансиране, но без осигурени средства. Подобна практика повтаря ситуацията от 2024 г с програма "Читалища", където от 1423 кандидати бяха финансирани едва 81 читалища /само 6 %/, 1274 бяха оставени като "класирани нефинансирани проекти". Този начин на проектно финансиране и системно недофинансиране представлява подигравка с труда и усилията на читалищните работници и гражданите.


2.Абдикация на Министерство на културата и системни проблеми
Изброените факти ясно показват, че ЧИТАЛИЩАТА ОЧЕВИДНО НЕ СА ПРИОРИТЕТ ЗА МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА. Министерството е абдикирало от ролята си на защитник на читалищата и застъпник за благоприятни условия за тяхното развитие, което личи от следните технически и административни пропуски:

Административни и законови нарушения:

• Неработещ регистър: Публичният регистър на народните читалища и на читалищните сдружения не функционира вече повече от 1 г, в противоречие с член 4б и член 10 от Закона за народните читалища /ЗНЧ/. Дори когато работеше, той не беше поддържан адекватно и съдържа стотици недействащи и закрити читалища.

• Несвикван Национален съвет: Националният съвет по читалищно дело не е свикван повече от 5 г, въпреки важната му роля, описана в член 5 от ЗНЧ.

• Липса на анализ: Министерството системно не изпълнява задълженията си по закон да "анализира състоянието и дейността на читалищата".

• Непрозрачност и неефективност: Механизмите и процедурите за отпускане на допълнителни субсидирани бройки са непрозрачни и неефективни, защото не се базират на цялостен анализ.

Липса на насоки и подкрепа:

• Несъздадена национална програма: Въпреки обещанията, не беше създадена "Национална програма за обновяване на сградния фонд и сценична механизация и техническо оборудване на читалища". Състоянието на сградния фонд и оборудването е в отчайващо състояние.

• Липса на методическа подкрепа: Регионалните експертно-консултантски и информационни центрове Читалища са оставени без достатъчно насоки и цялостна подкрепа от Министерството.

• Несъгласуваност на политиките: Правителството разработва програми в сферата на образованието като "Заедно в изкуствата и спорта", които въпреки добрите си намерения нанасят щети на читалищната дейност и възпрепятстват взаимодействието между читалищата и училищата, вместо да го подпомагат.

Липса на реакция срещу общинския и бюрократичен произвол:

• Общински нарушения: Някои общини удържат части от държавната субсидия за читалищата в нарушение на ЗНЧ и Закона за държавния бюджет, което остава без последствия. Други си позволяват да изземват читалищни земи, лишавайки селските читалища от средства за дейността им.

• Бюрократичен натиск: Агенцията по вписванията си позволява разностранни, противоречиви и несъгласувани със законите изисквания към читалищата, което създава допълнителни административни пречки.

• Изключване на читалищата от възможности за финансиране по проекти: Различни министерства и управляващи органи обявяват конкурси за финансиране, които са отворени само за юридически лица, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/ и по този начин изключват читалищата, които са регистрирани по Закона за народните читалища. Така не се отчита, че читалищата са истински и автентични представители на гражданското общество и работят в обществена полза.

• Неефективност на комисиите: Механизмът за разпределянето на държавната субсидия и комисиите по общини /чл. 23 на ЗНЧ/ работят неефективно, често без ясни правила и без да стимулират активните читалища.

• Непосилни изисквания: Стотици селски читалища, оставени с мизерна субсидия /често от порядъка на 5000 лв годишно/, са натоварени със същите обемни бюрократични и административни изисквания за отчети и декларации като големите читалища.

3. Нашите категорични искания

Изискваме от Правителството, Министерство на културата и Народното събрание незабавно да коригират тези грешки и да покажат реално уважение към българските читалища:

1. Спазване на обещаната субсидия: Определяне на стандарта за субсидирана бройка за народните читалища в размер на 12 475 евро, както беше обещано от Министъра на културата.

2. Увеличаване на бюджета за книги: Увеличаване на средствата по Програма "Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност" за 2026 г на минимум 2 мил евро.

3. Възобновяване на проектно финансиране: Възобновяване на Програма "Читалища" с бюджет от минимум 5 мил евро за 2026 г

4. Свикване на Съвета: Незабавно конституиране и свикване на Националния съвет по читалищно дело, за да започне работа по Национална стратегия за читалищното дело.

В заключение, изразяваме и своята пълна солидарност с младите лекари, медицинските сестри, акушерките и всички медицински специалисти. Подобно на читалищните дейци, те изпълняват ключова обществена мисия, от която зависи благополучието на цялото общество. Затова смятаме, че трудът им трябва да бъде уважаван и подкрепян, включително с реформа, защото от тяхната сигурност зависи и нашата. Това е израз на гражданска позиция и подкрепа.

Читалищата винаги са били част от живата тъкан на местните общности – там, където децата растат, хората се учат, културата диша. Това отношение от властите не може да продължава така.

Бъдещето на българската култура и духовност зависи от незабавните и отговорни действия на държавата.




 Потребител:


Коментар: