Прегледи: 785 - Коментари: 0
ИЗ "ЧУДОТВОРНАТА БОГОРОДИЦА"

ИЗ "ЧУДОТВОРНАТА БОГОРОДИЦА"

По случай празника на Варна, днес, 15 август 2026 г., пускаме долния текст:

МАРИН БОЯДЖИЕВ

Дева Мария имала навика да ходи често и да се моли на Елеонската планина, за да бъде по-скоро освободена от земния живот и да отиде пред Исус Христос.

Веднъж в един такъв момент на молитва пред нея се явил архангел Гавраил. Това всъщност е ангелът, който й служи още от нейното ранно детство – в храма тя приема храна от него, той и възвествя за чудното раждане, което й предстои, той отвежда след бурята кораба й до Света гора Атонска. Той й известил за че след три дни й предстои радостен миг – нейното успение /заспиване/.

"Твоят син и Бог наш ще те вземе в Своето горно царство, за да живееш и царстваш с Него вечно!"

Тя се зарадвала много на думите на своя благовестител и особено много на сиящето със светлината на божествената благодат райско палмово клонче, което ангелът й подал. Тя се досещала, че това е символ на нейната победа над смъртта, защото не се страхувала от този последен земен час и с радост очаквала мига, когато Бог ще я повика в небесните вселения. Дева Мария отново коленичила и дълго се молила за тази благодат, която й се предоставя.

Тръгнала си към дома на Йоан Богослов и всички, които срещнела били поразени от сиянието, което я обгръща. Тя известила на любимия Христов ученик за това, което е станало на Елеонската планина и започнала да се подготвя за своето успение. Първо поръчала на Йоан Богослов да бъде погребана в Гетсимания, където са поглебани нейните родители Йоаким и Ана и обручника й Йосиф. След това започнала да подрежда и украсява къщата като за празнично тържество. Тези, които случайно я срещнали на пътя се досетили какво предстои и побързали да отидат до дома й. Св. Йоан Богослов известил на ерусалимския епископ св. Яков за близката кончина на Богородица и той съобщил на близките й и на апостолите.

В дома на Йоан Богослов в Сион започнали да пристигат най-близките хора на Дева Мария, тези, които най-много я обичат и които най-много са били близо до нея. На две от тях – бедни вдовици, които с любов всеотдайно й служили дълги години, тя завещала цялото си имущество, което притежава – нейните две ризи. Всички със сълзи на очи я молили да не ги оставя сираци, защото тя винаги им е помагала и е била като майка на всички вярващи. Богородица с усмивка им казвала да не плачат, а да се радват за нейното успение, защото там горе, при нейния небесен син тя ще бъде застъпница не само за тях, но и за цялото човечество и ще продължава да се моли за целия грешен свят.

Последното желание на Дева Мария било да види заедно всички апостоли, които толкова много обичала като родни синове и братя. Докато множеството от хора скърбяло, че Богородица ще ги напусне архангел Гавраил още веднъж показалсвоето благоволение към нея. Неочаквано се чул шум от небето и по едно и също време пред нейния дом се появили всички апостоли освен Тома. Св. ап. Павел дори бил пренесен от ангела заедно с учениците си Тимотей, Дионисий Ареопагит и Йеротей Атонски. Всички те останали изненадани от чудодейния начин по който се озовали тук, пред дома на Йоан Богослов. Тогава Богородица ги посрещнала усмихната и им известила причината, а те от своя страна много се натъжили:

"Докато ти Владичице пребиваваше с нас в този свят ние се утешавахме виждайки в тебе нашия Господ и Учител. Но когато бъдем лишени от твоето съпребиваване с нас на земята, как ще изтърпим мъката и сърдечната скръб? Ти преминаваш в отвъдния свят по волята на родилия се от тебе Христос Бог и ние се радваме на Божията промисъл за Теб но същевременно и скърбим за нашето сиротство, защото няма да виждаме повече тук тебе, нашата Майка и Утежшителка" -
Света Богородица усмихната им отговорила:

"Не плачете, приятели и ученици Христови и не помрачавайте радостта ми с вашата скръб! И радвайте се с мене, защото отивам при своя Син и Бог. А като поглебете тялото ми върнесе се всеки на своята работа!"

Останалите часове преминали в разговор за делата на светите апостоли, Богородица им дала и своите последни съвети и наставления, накрая ги благословила и започнала да се моли за всички хора на земята. Дошъл денят на успението – петнадесетият ден на месец август. Чудна светлина озарила стаята, в който Богородица лежала. Нейният одър бил предварително украсен, а около него в десет часа през деня били запалени много свещи. Лицето на Богородица сияело и много хора дошли да й се поклонят. Край нейния светоносен одър получили изцеление много болни и недъгави.

Апостолите били коленичили около нея и се молели, когато целият дом се изпълнил с неизказаната светлина на Божията слава. Те видяли как пред Божията майка застанал самия Исус Христос заедно с множество Небесни сили и праотци и пророци.Света Богородица се надигнала от одъра и се поклонила на своя Син и Бог, който я повикал за вечен живот. Чуло се пеенето на ангелите, които славели с думите на архангел Гавраил:

"Радвай се Благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените!"

Лицето на Богородица сияело и чудно благоухание се разляло в стаята – същото, което се носи навсякъде, където и до днес има чудотворни икони с нейния образ. Така завършил трудния и пълен с много мъка и лишения земен път на Пресвета Богородица. Препятствията пред нея не свършват дори в последния й път към вечното й жилище. Апостолите вдигнали предсмъртния одър с тялото на Богородица, повел ги Йоан Богослов, който държал в ръка райското палмовото клонче дадено на Дева Мария от архангел Гавраил и шествието тръгнало през Ерусалим към Гетсимания. Над одъра се носел сиящет облаг под формата на кръг. Във въздуха се чувало сладкограсно ангелско песнопение.

Към шествието се присъединили много жители на града. Всичко това не убягнало от погледа на първосвещениците. Те решили да погубят апостолите и да изгорят тялото на Божията майка. За тази цел изпратили въоръжени войници. Когато те приближили шествието, сияният облак се спуснал над него, сякаш било обградено с каменна стена, войниците нищо не можели да видят – били поразени от слепота.

Юдейският свещеник Антоний, който бил наблизо, завладян от злоба се спуснал към предсмъртния одър, за да събори тялото на Богородица. Но в момента, когато докоснал тялото на Божията Майка Божи ангел отсякъл ръцете му и той паднал покосен на земята. Тогава дошъл на себе си и започнал да моли апостолите да бъде излекуван. Апостол Петър му отговорил:

"Ти получи това, което пожела и ние не можем да те изцелим. Това може да направи само нашия Господ Исус Христос, когото вие несправедливо обвинихте и убихте. Но и той не ще ти даде изцеление, ако не повярваш в него и ако не изповядаш, че Исус е очаквания Месия и Син Божий."

Преданието разказва, че Антонии се разкаял и изповядал, допрял с ръце отсечените си китки, призовал името на Пресвета Богородица и те веднага станали здрави. Друго предание разказва, че изцелението дошло от апостол Павел. По късно някои от войниците се излекували в момента, в който отишли да се поклонят на гроба на Богородица.

Апостолите погребали тялото на Богородица в пещера в Гетсимания и затворили мястото с голям камък. Родовата гробница на Дева Мария се намира в Йоасафовата долина, в неголям участък земя в Гетсимания. Това е малко по на север, недалече от мястото на предателството. Апостолите останали пред пещерата три денонощия в пост и молитва. Божието предначертание било апостол Тома, наречен и Неверни, да не присъства на погребението. Той пристигнал едва на третия ден и много се огорчил, че не заварил жива Пресвета Богородица, която да му даде своята благословия. Апостолите го съжалили и решили да отворят гробницата, като преместят камъка.

Каква била изненадата им, когато влизайки в пещерата намерили предсмъртния одър празен. Тялото на Пресвета Богородица го нямало там. На одъра била само плащеницата, с която тялото й било покрито. Те се върнали всички заедно в дома на Йоан Богослов и започнали да се молят на Исус Христос да им разкрие тайната. Дошло време за вечеря и както имали обичай те оставили за Исус Христос едно място на масата празно и пред него парче хляб. Те имали навика това парче хляб да го разделят помежду си след като се нахранят с думите "Господи, помагай ни!" Но когато вдигнали трапезата и посегнали към къшея хляб преопределен за Исус, около тях се чуло ангелско песнопение и високо в небесата засиял образа на Богородица.
"Радвайте се – казала им тя – защото с вас ще съм през всичките дни!" Този път вместо "Господи, помагай ни!" те изрекли "Пресвета Богородице, помагай ни!" и повярвали, че тя наистина е възкръснала.

На другия ден те отишли отново на гроба и взели погребалната плащеница за утешение и изцеление на скърбящите и като доказателство за чудното възнесение.

ИЗДАТЕЛСТВО "Хелиопол" 2024 г.




 Потребител:


Коментар: