Прегледи: 8602 - Коментари: 24
Секретен документ на САЩ доказва, че "македонците" са българи

Секретен документ на САЩ доказва, че "македонците" са българи

Секретен документ на САЩ доказва, че "македонците" са българи
дата: 03 Юни 2009 г. , автор: Георги Генов


В резултат на дебаркирането в Сицилия на американо-английската армия и на Сталинградската битка /17 юли 1942 - 2 февруари 1943 г./ в хода на Втората световна война настъпва коренен прелом. Съюзниците от антинацистката коалиция: САЩ, СССР, Англия и др., получават превъзходство над силите на оста Берлин - Токио, от която през септември 1943 г. отпада Италия. На 28 ноември 1943 г. в Техеран се срещат Ф. Рузвелт, У. Чърчил и Й. Сталин. На конференцията /продължила до 1 декември 1943 г./ се вземат важни решения за съвместни действия във войната и за следвоенното сътрудничество. САЩ и Англия поемат ангажимента да открият втори фронт в Европа не по-късно от 1 май 1944 г. Обсъждат се важни проблеми, свързани с териториалното устройство на редица държави след тяхното освобождение и най-вече за съдбата на Иран. Този ход на събитията поставя на дневен ред и въпроса за следвоенните граници в Европа.

Документът, който предлагаме, показва, че разузнавателните служби на САЩ са следели "под лупа" всяко действие, всяко изказване и писание, изхождащо от лидери на МПО. Разбира се, много по-голям е техният интерес към прокомунистическите групи сред емиграцията от Македония.

Документът, озаглавен "Българо-американците и Македонският въпрос", се съхранява в Архива на Македонските политически организации /АМПО/ във форт Уейн, Индиана, САЩ. Той бе открит от д-р Георги Генов по време на обработката и класифицирането на споменатия архив /1990-1991 г./ и носи сигнатура АМПО, Сб. 8, Американски документи за македонските българи, оп. 1, а.е. 3, л. 1-7. Той произхожда от Службата за стратегически проучвания и по-точно от нейния Отдел за чуждестранните националности. Носи номер 189 от 13 май 1944 г. и е предназначен да информира Президентството на САЩ по въпроси, които - както е отбелязано в предупредителния гриф - са от секретно естество и засягат националната сигурност на държавата.

Документът представлява ценна находка с огромно значение за нашата най-нова история, но и за актуалната политическа ситуация на Балканите.

Документът в превод на български
СЕКРЕТНО (OSS) (FN)
Служба за стратегически проучвания
Отдел за чуждестранни националности
Този документ съдържа информация, засягаща националната защита /сигурност/ на САЩ - за българската принадлежност на славянските емигранти от Македония. В съответствие с Емигрантски Акт 50 на Конграса на Съединените щати предоставянето му по какъвто и да било начин на неоторизирано лице е забранено по закон.

ЧУЖДЕСТРАННИ НАЦИОНАЛНИ ГРУПИ В СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ
Меморандум от Отдела за чуждестранните националности

До Директора на Службата за стратегически проучвания

БЪЛГАРО-АМЕРИКАНЦИТЕ И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС

Българо-американците, повечето от които произхождат от оспорваната област м/у България, Югославия и Гърция, известна като Македония, смятат, че този изпълнен с напрежение район може след войната да стане независим или автономен. Националистически настроената Македонска политическа организация /МПО/, която традиционно отстоява идеята за независима Македония, показваше напоследък признаци към сближаване с възгледите на просъветската Македоно-американска народна лига /МАНЛ/, която вижда за в бъдеще Македония като автономен член на една славянска или балканска федерация и чиито лидери играят важна роля в протитовския Обединен комитет на южнославянските американци.

От ПЪРВОСТЕПЕНЕН ИНТЕРЕС за българо-американците представлява българската иридента /откъсната от българската държава/ Македония. Досега са водени три войни за Македония и в настоящата война все още предстои решаването на съдбата й. Македонската политическа организация наскоро се събра на специална среща и състави декларация, адресирана до президента Рузвелт, настояваща за създаването на свободна и независима Македония. От друга страна Македонско-американската народна лига и Българо-македонският конгрес, и двете съветофилски и пропартизански, и двете стоящи в опозиция на МПО, създадоха движение, апелиращо към всички македонци и българи в Съединените щати да се присъединят към Обединения комитет на южнославянските американци и да работят за южнославянска федерация.

Въпреки че българските и македонските американци са в съгласие по два основни въпроса - че гръцка и югославска Македония не трябва да остават в гръцки или югославски ръце след войната и че Македония трябва да стане "целокупна" държава, различията в мненията им са в това, какво трябва да се направи, след като този спорен район бъде преустроен и стане самостоятелен. Македоноамериканците се разделиха в мненията си между такива, които искат една независима Македония, и такива, които искат тази област да бъде автономна в рамките на една бъдеща балканска федерация. Но българите и българоамериканците от своя страна настояват Македония да бъде част от България.

БЪЛГАРИТЕ В СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ

Въпреки че преброяването от 1940 г. показва само 15 500 лица от български произкод, самите българомакедонски американци заявяват общата си численост на приблизително 40 000 души. Те посочват, че много българи са вписани в преброяването поради това, че са родени в места, сега присвоени от Гърция, Югославия или Турция, съответно като гърци, югославяни или турци. В частност повечето български емигранти в Съединените щати не идват от България. Уточнено е, че около 70 % от българските емигранти са дошли от Македония. Началото е още през 1878 г., като резултат от печалните последствия за тях след приключванвто на Руско-турската война. В началото на ХХ в. една нова вълна преселници българи, на брой около 40 000 души, достигат бреговете на Америка. След 1920 г. значителен брой българи от Македония, за да избегнат потисничеството и намерят по-сносен начин на живот, емигрират от териториите, анексирани от Гърция и Югославия. Повечето от тях се заселват в миньорските и промишлените центрове на щатите Индиана, Охайо, Илинойс и Мисури. Малцина избират работа във фермите. В Европа числеността на българите от Македония според различни изчисления варира от един и половина до три милиона души. Македонците в езиково отношение са от един род с българите, а не със сърбите, а също така в политическо отношение са по-близки до българите, отколкото до гърците или югославяните. Особено в политически нестабилни времена славяните-македонци обръщат погледите си към България - тенденция, която намира потвърждениe във факта, че тяхната православна църква се стреми към София, а не към Атина или Белград.

БЪГАРО-АМЕРИКАНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Българските и македонските емигранти в Съединените щати се групират в братства и дружества за взаимопомощ, четири от които са политически активни. Сред тях най-влиятелна е Македонската политическа организация в Съединените щати и Канада, ръководена от Любен Димитров с щаб в град Индианаполис. Тя се създава през 1921 г. и има 1800 редовни членове, групирани в 88 партийни организации. Единственият им и главен политически възглед, представен в седмичника "Македонска трибуна", е идеята за независима Маквдония. Въпреки че МПО привежда доводи за създаването на автономна Македония в границите на България и преди Пърл Харбър, тя одобрява политиката на цар Борис III за влизане в Оста. На МПО се глeда като на американски клон на Вътрeшната макeдонска рeволюционна организация, която, по известни мнения, разчита да освободи Македония посредством "тeрористични действия". Лидеритe на МПО изрично заявяват, че нямат връзка с това обвинениe. В по-ново време лидeрите на МПО започнаха да виждат възможността и за "федерация".

В опозиция на МПО стои Макeдоно-амeриканската народна лига, ръководена от Смиле Войданов. Лигата представлява просъветското крило на македонското движение и публикува излизащия на български взик комунистически седмичник "Народна воля". Лигата се образува в Детройт през 1930 г. Тя работи в тясно сътрудничество с Федерацията на българо-македонските образователни клубове, чиито просъветски възгледи са също така изявени чрез "Народна воля". Привеждайки доводи за създаването на автономна Македония в рамките на една балканска федерация, лидерите на лигата заедно със сътрудниците си от Федерацията на българо-американските образователни клубове си проправиха път към пропартизански Обединен комитет на южнославянските американци, който беше създаден от словенско-американския писател Луис Адамик.

Част от българо-американските националности, които не са обединени в някаква формална организация, се представят в полуседмичника "Народен глас", излизащ в Гранит сити, щат Илинойс. Най-старият и влиятелен вестник, излизащ на български език в Съединените щати "Народен глас", подкрепя идеята за "Велика България". Той се противопоставя на МАНА и на МПО, на първите заради прокомунистичвската им линия, на вторите, защото според авторите на "Народен глас" Македония е "неделима част от България" и трябва да се предаде на нея.

Българският социалистически работнически съюз представлява малка група от стари български и македонски емигранти социалисти, които се занимават предимно с интелектуална, отколкото с политическа деиност. Те се интерeсуват малко от състоянието на нещата в родината. Изразител на тяхното мнение е излизащият в Гранит сити седмичник "Работническа просвета", който има за цел "да проповядва сред българските работници принципите на истинската пролетарска революция - да се разруши, а не да се реформира капитализмът и създаване на работническа социалистическа индустриална република".

ОБЯСНЕНИЕ НА ПРИЧИНИТЕ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО С ГЕРМАНИЯ

В тази война в края на краищата повечето македонци и българи в Америка заявяват, че подкрепят "Централните сили". Всичко това беше резултат на нежеланието на демокрациите да подкрепят България. Когато сънародницитв им приемат Хитлер, те твърдят, че България /по думите на преставител на МПО/ "иска само да приложи принципите на Атлантическата харта". Любен Димитров, издател на "Македонска трибуна" и секретар на МПО, обяснява сътрудничеството между македонците и нацистите така: "Идеологията на нацизма е напълно чужда на македонците... [Германците] освободиха около 2000 млади македонци, заточени по различни острови, и дадоха възможност македонците да ползват техния собствен език и да служат в собствените си църкви. Нямаше кой друг да им даде тези права, с които те [македонците] биха могли да бъдат облагодетелствани..."

НационалистБг.ком рядко препечатва статии, но в случая го прави, за да се види как американците СЕГА действат по отношение на измислената държава /вече явно антибългарски лансирана от тях/ Македония. Защото посланикът на САЩ МакНякакъв Никакъв насилваше страната ни да признаем македонския език, че и македонската националност. Антиславянската политика на Америка е отвратителна.




Потребител:


Коментар:

1. Потребител: Ратко     Дата: 2009-11-06 19:36:33    
Македонија е покраина на Србија, која случајно е независна - Л. Фрчкоски; Септ, 2009.

2. Потребител: Арнаутин     Дата: 2009-11-07 01:26:20    
Е, ние албанците ке я вземем Македониjата. Срби и бугари - да се бият за Босилеградско. Хайде наздраве и да разкопчавам панталона - време е за още албанчета.

3. Потребител: Случаен     Дата: 2009-11-07 12:21:26    
Напиши го на албански,арнаутине.Да видим кой е ебал майка ти и колко добре го знаеш.

4. Потребител: Тито     Дата: 2009-11-13 19:19:58    
"Недей да ме обиждаш на еничарин! Ела ти да се наречеш българин в Македония!" - Блаже Ристевски.

5. Потребител: генерал Протогеров     Дата: 2009-11-17 21:13:42    
“Битолска околия
град Битоля
свещ. Атанас Алтипармаков, свещ. Антон Димов, свещ.Михаил Димов, свещ. Спиро Димитров, свещ. Никола Петров – арестувани, хвърлени в затвора заедно с други граждани и изтезавани (1913)

село Кукуречани свещ. Васил Колев – арестуван и изтезаван (1913г) ; синовете му са държани в затвора до 1915г и после убити;
село Могила - свещ. Димитър Илиев – арестуван и изтезаван (1913г)
село Смилево-иеромонах Козма, игумен на манастира “Свети Петър” – убит от сърбите през есента на 1913г
село Лопатица свещ. Илия п. Наумов – убит от сърбите през есента на 1913г
село Буково цялото опожарено от сърбите (1913г)

Велешка околия С идването си сърбите затварят всички български училища. Митрополита се застъпва за училищата, но бива арестуван и след това прокуден от епархията.
Град Велес свещ. Иван Аврамов, свещ. Лазар Трайчев Андов, свещ. Петър Андреев – арестувани, изтезавани и убити (хвърлени в река Вардар)

Гостиварска околия
Село Еловци свещ. Неофит п. Владимиров – арестуван и изтезаван;
Иеромонах Мартин, игумен на Лешочкия манастир – арестуван и изтезаван;
Село Суденье 1915г е бомбардирано от сръбска артилерия – цялото население е избито

Дебърска околия
Село Ябланица свещ. Наум Пейчинов – убит
Село Гери свещ. Исаие – убит (1914г)
Село Тресонче свещ. Апостол Миронов – убит от сърбите (отвлечен посред нощ, изтезаван, обезобразен, умира в мъки);
Град Дебър митрополит Козма е арестуван и после прокуден (1913г)

Кичевска околия
Град Кичево с влизането си в града сърбите арестуват всички свещеници и учители защото отказали да подпишат декларация, че са “отдавна” сърби.
Иеромонах Софроний п.Петров, игумен на Пречистенския манастир е убит; иеромонах Теофан – монах в същия манастир – разпънат на кръст от сърбите


Кочанска околия
Село Драгобраще свещ. Зафир Петрев – убит от сърбите
Село Бели свещ. Стою п.Киров – арестуван и изтезаван от сърбите
Село Кучичино свещ. Павле Георгиев – изтезаван и убит от сърбите;

Криво-паланечка околия - с идването си сърбите затварят училищата и черквите. Учителите и свещениците са подложени на терор за да се признаят за сърби. На 11 април 1913г оскубана брадата на свещ. Владимир Попов

Крушовска околия
Град Крушово свещ. Наум Мешков – арестуван и бит от сърбите
Село Кривогащани свещ. Йордан п.Николов – бит от сърбите и интерниран
Село Пуста Река свещ. Никола Георгиев – убит от сърбите

Кумановска околия Още през 1913г свещениците и учителите са подложени на тормоз и принудени да избягат в България

Малешевска околя
Село Мачево свещ. Еф. Стойков – убит от сърбите
Село Русиново свещ. Георги Илиев – арестуван и изтезаван (1913г.)
Село Митрашинци - свещ. Петър п.Георгиев – убит от сърбите; свещ. Атанас п.Петров – арестуван и изтезаван от сърбите (1913г)

Село Владимирово - свещ. Иван Мицов и свещ. Иван Георгиев – убити от сърбите (На 26 март 1915г в околностите на селото пристига сръбска войска. Селото е обкражено и всичкото мъжко население заловено. Три дни не са пускали никой да напуска селото, добитъкът е останал без храна и вода. Започнали масови и жестоки изтезания: ръцете и краката на жертвите били вързвани заедно, след това с едно дърво стягани; така на някои пукали коремите. Това мъчение продължило до 31 март. На свещ. Иван Мицов се пръснало едното око по време на изтезанията.)

Неготинска околия
Село Дисан свещ. Хр.Марков – смъртно изтезаван от сърбите, а цялото село изгорено


Охридска околия
Град Охрид - свещ. Георги Икономов, свещ. Георги Бъндев, свещ. Иван Савев, свещ. Георги Рибаров, свещ. Харалампи Донев, свещ. Антон Ивтев, свещ. Ахил Карадимчев, дякон Георги Снегаров – арестувани и изтезавани от сърбите (1913г)
Село Слатина свещ. Георги п.Ангелов – убит
Село Велгощи свещ. Алексо Шокарев – убит

Радовишка околия
Град Радовиш свещ. Григор Икономов – убит 1915г.;
Свещ. Евтим Христов и свещ. Гаврил Христов – бити за това, че не споменават името на сръбския крал Петър;
Село Дедино свещ. Михаил Иванов (30 годишен) – убит; заедно с двама съселяни е закопан жив от сърбите;

6. Потребител: Яне Сандански     Дата: 2009-11-17 21:17:31    
Междусъюзнишката война и последствията и: открито преследване на всичко българско - език, училища, черкви, учители, свещенници, владици, граждани, селяни; биене, затвор, заточение. Конкретни случаи.

Но нищо не бе в състояние да опомни забравилите се от леките успехи сърби, нищо не можеше да ограничи апетита им за българска земя и зловещата война между довчерашните съюзници се наложи един ден по фатален начин. И сега, като следствие от неизбежната междусъюзнишка война всичко българско бе подложено на открито и безпощадно преследване. За българщината в Македония настъпиха черни дни, които по своята грозота надминаха и най-мрачния период от стария и нов режим на султаните. Българският език в Македония бе руган заедно с българското племе, българските училища и черкви бяха разрушени, учителите, свещениците и владиците, гражданите, селяните и търговците - псувани, унизявани, бити, затваряни, изгонени, заточени, убивани.
Но въпреки затруднението, пред което се изпречва човек при избора на материала поради огромната маса от злодеяния и представления, извършени от сърбите при започването на военните действия срещу България, нека дадем ред поне на най-известните факти от онова време.
Ето един списък на арестуваните на 17-й юни 1913 год. учители в Битоля, които на 13-й юли същата година бяха екстернирани в България, задето отказали да изменят на народността си и да подоишат декларация, че са сърби, въпреки угрозата, че ще бъдат застреляни.

I. Основни учители в гр.Битоля:

1. Ефтим Миладинов от гр.Щип - главен учител.
2. Евгений поп Симеонов от гр.Кичево, ст. учител.
3. Благой Христов от гр.Битоля - учител.
4. Траян Конев от гр.Прилеп - уител.
5. Методий Бекяров от гр.Прилеп - учител.
6. Христо Андрeев от Битолско - учител.
7. Борис Белезелков от гр.Прилеп - учител.
8. Томa Захов от гр.Дойран - учител.
9. Гсорги Илиев от гр.Битоля - учител.

II. Основни учители от Битолско околия:

1. Илия Димев от Битолско - учител.
2. Михаил Капиданчев от гр.Воден - учител.
3. Стоян П.Андонов от Битолско - учител.
4. Връстю Атанасов от Битолско - учител.
5. Антон Кръстев от Дебърско - учител.
6. Славейко Стрезов от гр.Дебър - учител.


Ш. Класни учители в град Битоля:

1. Лязар Дуцев от Гевгелийско - директор м. гимназия.
2. Антон Димитров от Тиквешко - директор ж. прогимназия.
3. Никола Янишлиев от гр.Дойран - учите в м. гимназия.
4. Славейко Нечев от Велес - учтел.
5. Димитър Небреклиев от Прилеп - учител.
6. Иван Василев от Кайлярско - учител.
7. Петьр Киров от Кайлярско - учител.
8. Георги Гешев от Битоля - учител ж. прогимназия.
9. Александър Маджаров от Охрид - учител ж. прогимназия.
10. Антон Кецкаров от Охрид - учител ж. прогимназия.
11. Александър Развигоров от Щип - окр. уч. инспектор.
18. Ахил Минджов от Охрид - окол. учил. инспектор.
13. Спиро Мирчев от Прилеп - секретар в Митрополията.
14. Иван Петров от Битоля - архивар в Митрополията.
16. п.Иван п. Анастасов от Охрид - енорийски свещеник.
Освен това в Битоля са арестувани на 20-й юни 1913 г. и следните лица:
Кръстю Франгов, свещеник Атанас Алтипармаков, cвещеник Антон Димов, свещеник Михаил Димов, свещеник Михаил, Данаил Ризов, Мише Димов, Силян Сагриев, Стефан Рошков, Никола Стойчев, Михаил Беличов, Митю Църномаров, Стефо Русомаров, Никола Скайов, Доктор Чкатров, Ташко Филипов, Стоян Димов, Михаил Трайков, Богоя Терзията, Павел Бакалов, Тома Сагриев, Григор Сагриев, Григор Димев, Ангел Собаджията, Унчо Заякът, Недан Колев, Толе Гайдаджията, Стойче Топанджиев, Атанас Делев, Илия Дарков, Илия Мисков, Васил Мирчев, Ташко Арсов, Кале Тенев, Цале Касапът, Владо Йосифов, Васил Мазарът, Тодор Димитров, Георги Лозанчев, Георги Петров Боищанец, Мильо Гайдаджия, Христо Котев, Лазар Христов, Тале Перивълк, Коста Крушечанец, Стоян Котев, Георги Казасът, Стерио Кафеджия, Илия Жабето, Димче Кондураджия, Коста Кондураджия, Илия Газдов, Каре Масларов, Наум Колимагаре, Спиро Касапът, Георги Ходжа, Илия Доленчанец, Ристе Доленчанец и Недялко Дамянов - всички родом отъ гр.Битоля; свещеник Васил Колев от с. Кукуречани, Никола Дишков от с.Карамани, Найдо Велев от с.Кукуречани, свещеник Димитър Илиев от с.Могила, свещеник Спиро Митрев от с.Папари, свещеник Никола Петров от с.Папари. Антон Божинов, Георги Иванов и Алексо Митрев от с.Могила, Нечо Трифунов, Теле Лазаров, Толе Анев и Ангеле Николов от с.Ивановци, Веле Петров от с.Беранци, Миле Стоянов от с.Лознани, Ядро Милев и Иван Пветков от с.Ношпал, Петко Петров от с.Добрушево, Митре Долев от с.Църничани, Диме Анев, Христо Бучков и Илия Петров от с.Радобор, Цветко Киров от с.Далбеговци, Марко Ацев от с.Дедебалци, Георги Бошев от с.Трън, Ангеле Николов от с.Егри - всичко 87 души, държани в Битолския затвор до 20 юли 1913 година, с изключение на Владо Йосифов, държан до 18 август 1914 г., Васил Мазирът, освободен чак на 15-й септември 1915 годииа и Тодор Димитров, пуснат едва на 23 ноември 1915 година в град Подградец, значи след сръбското отстъпление.

А от Битолсkата околия селата Цапари, Гявато и Сърбци бяха особенно засегнати от сръбския режим, както преди тъй и във време на междусъюзнишката война, та до прогонването на сръбските войски. Така, на 29-й април 1913 година сръбския битолски околийски началник Яня Константинович заедно с поручик Михайло Михайлович, член на Черната ръка, придружен от още двама сръбски войводи с 60 души стражари и една рота войницн обсаждат с.Цапари, събират всички мъже и им предлагат от страх пред бъдеща революция, да представят всичкото оръжие, скрито в селото. Като не могли да намерят такова, подлагат селските свещеници и първенци, както и голяма част от селяните на такива инквизиторски мъки и изтезания, каквито Цапари никога до-рано не е запомнювало. Христо К. Вельов, Трайче Ташков, Лазе Василев, Христо Кодев, Насе Гечев, Иванче д. Трайков, Петре К. Пъркев, Апостол Щатев и Наум Василев са най-тежко пострадалите, след което заедно с още мнозина други селяни били тикнати в никому неизвестни тъмнични долапи. От изтезания Насе Гечев бивши селски войвода през време на голямото Илинденско възстание, мъченически умря в Битолския затвор на 14-й май същата година. На 1-й май сащите инквизитори дошли в селото да приберат ножовете, с които селяните си служели на трапезата. А на 2-й май новите палачи искали от свещеник Спиро Димитров и пресвитерата му стара революциовна архива, а от селяните Нашо Наумов, Иван Тръпчев, Спиро Танчев и др. били взети по няколко наполеона, за да се спасят от затвор, на Георги Димитров нанесли 40 удара с тояга и 25 с телен камшик по гол гръб и корем. Преди да напуснат селото, един сръбски офицер се е изразил, че сърбите мразели на първо място българите, после австрийците, а най-после турците. Освен това заявили, че един скорошен ден ще донесе войната между Сърбия и България: затова "бъдете сърби". За да видят как са въздействували подвизите им върху духовете та Цанарчани и селяните от околните села, сръбските власти са пратили чрез Гяватското селско общинско управление апел за записване доброволци в сръбската армия. Тоя апел бе посрещнат от селяните с неприкрито негодувание. Тогава властта започнала насила да записва "доброволци". Една Цапарска депутация се явява пред Битолскиа Руски консул да протестира против това, но този прeдставител на Николая II ги е предала на сръбската власт и ония, които не успели да се изскубнат, а именно Марко Колев, Митре Чорбев и Гоше Ангелов, били арестувани и грозно изтезавани във Битолския затвор, гдето престояли от 9-й юни до 15-й юли 1913 год. А другите членове от тази депутация се изпокрили из Битолските улици. На 16-й юни с. година, т.е. щом се обяви междусъюзнишката война, сърбите арестуваха свещеник Спиро Димитров, свещеник Никола Петров и бившия учител Наум Василев.

В Рeсен сърбитe последователно закриха класните и основни, както в неделните училища в града и с. Янковец, унищожаваха училищните библиотеки в града и всички околни села и заличиха всички български надписи на паметни плочи в църквите и училищата; изгориха всички намерени из къщите ликове на Царя, Екзарха и видни македонски революционери; биха немилостиво учениците Владимир Мильовски, Борис Чукалев, Асен Ляпчев, Крум Попов, Никола Татарчев и Кирил Милошев, защото пели български народни песни и носели пансионската си униформа; забраниха най-строго празнуването на „Св. Св. Кирил и Методи" и Св. Цар Борис; обезоражиха местните четници, които бяха принесли ценни услуги на сръбските войски при настъплението им; повърнаха всички български четници, които се бяха опътили за Малгара през м. Януари 1913 година за довършване борбата с Турция; устроиха засада на войводата Кръстю Трайчев; с терор заставяха гражданите да се декларират за сърби, а поради отказа им да сторят това екстернираха първенците Михаил Татарчев, Коста Стрезов, А. Милошев, Ефтим Ляпчев, Лазар Стрезов, Георги Татарчев, Ст. Мильовски, Ст. п. Георгиев, Кр. Дулянов, Кр. Стрезов, Г. Буруджиев, Христо Нихолов, архиерейския наместник свещеник Търпо Поповски и учителите Г. Трайчев Кл. Хаджов, Д. п. Андреев. Спас Монавчев, Лазар Кипров, и П. п. Андреев. Щом избухна междусъюзнишката война, сърбите арестуваха от града и околията 496 души българи първенци и революцвонери от турско време.

В Прилеп сръбските власти от рано бяха се запретнали да стреснат българщината: на 4 декември 1912 година, по случай рождения ден на сръбския престолонаследник бил устроен банкет, на който между другите поканен бил и учителя Атанас Лютфиев. При наздравиците този дигнал чаша в чест на Царя на Българите. Не изминало още десет митути след това, сърбинът Стефо измамнически го повиква на вън. При запушени уста, той изчезна из града и гробът му и до днес не се знае. Още под впечатлението на това мистериозно убийство, на 8-й с. м. архиерейският наместник на българската община Иван Антонов и главния учител на българските училища в града Илия Иванов биват повикани от коменданта на града майор Ненадович, който им казал: "Вие сте ръководителите на българщината в Прилеп и като такива ще съобщите на населението да се откаже от мисълта си за присъединение към България". Скоро след това туй иредупреждение бе и официално отправено към населението с облепени афиши. А преди Коледа още бе завзета от сърбите и централната българска черква "Благовещение", а след нея и другите както в града, тъй и в околията. Плочите с български надпис в манастирите св. Архангел в с. Варош, Св. Богородица (Трескавец) и Св. Никола в село Прилепец бяха изпочупени и равхвърляни на всички страни, за да не могат никога да се намерят и сглобят. Във време на обезоражаването команди от сръбски четници разпределиха града и околията на части и почнаха публично да бият населението, предимно най-будните. На такъв публичен побой бяха подложени 48 души от града и 146 от селата. С обявяването на междусъюзническата война на първо време бе арестуван архиерейския наместник Иван Антонов, а подир него и най-видни граждани и учители на брой 32 души. 16 души учители и 7 учителки бяха заставени да напуснат града, задето отказаха да приемат сръбска служба.

Митрополит Борис бе брутално екстерниран от Охрид веднага след обявяване на междусъюзнишката война, а във българската митрополия се настани сръбския митрополит Варнава, отявлен враг на всичко българско, който е псувал гражданите всред, улиците, и биел сам ония, които не му отдавали чест. След екстернирането на Бориса сърбите арестували всички учители и по-събудени граждани в един зимник, дето са били изтезавани безчовечно. В едно тъмно и тясно пространство били поставени много души с цел да се задушат. Освен другите насилнически средства и заплашвания, тук сърбите охотно прилагали и тежки берии и безпричинни глоби, та чрез материално омаломощение на населението, да го принудят да се посърби; органи на властта не се стеснявали да заявяват, че докато не накарат населението да тръгне с цървули, - а правела е впечатление на сърбите носията и домашната обстановка на охридчани - няма последното да се признае за сръбско. Гражданите и свещенниците са били заставяни да носят сръбски шапки, дюкянжиите - да поставят сръбски надписи с окончание „ич", ново родените трябвало да възприемат сръбско име по даден на свещениците списък. Някакъв майор, който минавал за образован и ителегентен, говорил првд едно събрание за сръбската народност на населението в Македония, а за старините, които се намирали в Охрид, казал, че били останки от някогашна „велика Србиjа". Като забелязал, че нелепостите му били посрещнати от слушателите както те заслужавали, едно великолепно „марш!" от негова страна към присъствующите е турило венец на неговите доводи за сърбизма на Охридчани. Но Охрид и околията му трябвало да изпитат и прелестите на създадената специална терористическа чета за изтребление на по-видните и родолюбиви българи. Гражданинът Лев Огненов по едно чудо е бил спасен от убийство, нагласено да се извърши в двора на черквата „Св. Климент" на велики петък вечерта. Друг гражданин, Иван Групчев, който е бил преследван също с цел да бъде убит, принуден бил да не излиза от къщи. А гражданинът Тодор Джамбазов, повикан един ден в клуба на тази чета и жестоко бит в една тъмна стая, едвам спасил живота си като сполучил да избяга от ръцете на убийците, един от които го е гонил с револвер в ръка. Същата участ е очаквала и Анастас Чорбев, ако не е бил навреме предупреден.

От град Кичево арестувани са били всички учители и свещеници и най-видните граждани поради отказа им да подпишат поднесената им декларация, че те били отдавна сърби. Едвовременно с тях арестувани са били от Кичевска околия всичко 106 души селяни. За отказ да изменят на народността си в Кичево сърбите убиха Иеромонах Софроний поп Петров, игумен на Пречистенския Манастир и Иеромонах Теофан, калугер в манастира „Пречеста". И двамата сираци от детинство, едновременно подстригани, сподвижници в живота, те останали неразделни и при смъртта си. Първият, родом от с. Подвис, бил застрелян, а в същото време другият, родом от с. Слатино, Охридско, бива разпънат като Исуса Христа, с други двама тоже разпнати от двете му страни: Христо Николов от същото село и неговия другар Русе. А арестувани след тежки изтезания мъченически умрeли: Яким Йончев от с. Подвис, Иван Сърбинов от с. Лахчани, Търпо Мойсов от село Поповец, Мише Найдов от с. Цер и Константин Троянов от същото село. Убити: Киро Василев от село Яворец, Максим Мицков от с. Осой, Наум Беличов от с. Цер и Петър Силев от същото село.

Сръбската власт в Дебър и околията пожела мигновенно да посърби всичко, защото нищо сръбско не можа да намери, освен някои ренегати, които бяха останали от турския режим. Започва се гонение против учители и свещенници. На първите се забранява вече да бъдат български учители, а на вторите се забранява входа в черквите, до като не признаят за свой духовен началник сръбския епископ Варнава. Заличиха се надписите на училищата, защото бяха български, забрани се на всички свещеници да посещават църквите си, енорияшите и митрополията, защото не бяха съгласни на антиканоническата мярка на сръбската власт. Обаче последната бе схванала, че злото иде от митрополит Козма, когото два пъти арестува и най-после интернира като мислеше, че злото се крие в Кириарха. От всякъде се почнаха гонения и интернирания на интелигентни свещеници българи и учители. Жертва на тези жестокости станаха следните млади Свещеници и патриоти дебрани: свещениците Апостол Мирчев от село Тресанче, Павел Теодосиев, архиерейски наместник в Галичката околия, Наум Пейчинов от с. Ябланица, дебърско: гражданите Янаки Томов от гр. Галичник, Стрезо Фериков от село Нерези, Алексо Жутев от с. Пискупшина и мн. други. След горните жестокости и след интернирането на митрополита Козма, което стана след катастрофата в 1913 година, населението в Дебърско даде вид, че се подви подъ новото най-тежко иго, а в същност то чакаше скоро промяна на случайно сложилите се събития в полза на Сърбия, за да се освободи, защото робството и мъките бяха непоносими за него, както и за албанското население от Дебърската околия. И за да даде израз на своето негодуване против сръбския гнет, то се присъедини към възстаналите жители от Пишкопея, като даде материална и морална подкрепа на бунта. (Вж. „Възстаническото движение в Дебър").

В гр. Галичник и околията - привидните освободители сърби дойдоха на 3-й ноември с.г. Народа ги посреща със съюзнишка радост, но, уви, той бе излъган в чуствата си. Още при идването си те питали, „па шта си ти" - "Българин"- бе отговора. „Има ли сръбска школа и сръбски учители"? - Не! - От това те схванали, че са дошли между чужди хора, противно на предубеждението им, че тук е сръбско. Сутринта събират населението в черква за молебен. Архиерейския наместник Павел Теодосиев, свършил българската духовна семинария в Цариград, чете ектениите на български и споменува имената на Блаженнопочившите Екзарха Йосифа и митрополита Козма, без да подозира, че с това ще ядоса душата на офицерите, които не искали да изхокат свещеника в черква за дързостта му, но след молебена в черковния двор злобно питали, какво е Екзарх Йосиф и защо пък митрополит Козма? Наместника им разправя, че духовният глава на българите са Екзарха в Цариград и митрополита в Дебър. Това не им се харесва, та грубо отвръщат: „попе, ти ще споменаваш сръбските духовни глави" - ,,Не", бил отговора. ,,Те са ме ръкоположили да служа вярно на народа си и аз ще му служа". Насмалко останало да го застрелят, ако някои от учителите не схванали опасния момент.
Сърбите, схванали националността на Галичани и твърдото им убеждение в нея, почнали последователно да горят книги, да унищожават, мъчат, иитернират и убиват. На 8 декември 1912 год. затворили основното училище и прогимназията, под предлог, че трябвали за болница, в която не легнал нито един болен. Библиотеката от около 1000 екземпляра - изгорили, унищожили, покъщнината изчупили или откраднали. На учителите не им дали да мръднат вън от града, да не агитират. Свещенниците насилственно карали да споменават сръбските духовници и Краля, биели ги, убивали, затваряли. (Кои и как са убити виж в глава II).

В Крушово още от началото на сръбското владичество обезоръжена бе от властта четата на Методи Стойчев, както и оная на Иван Джонев, макар че те им помагаха във войната против Турция. Повечето от четите бяха малтретирани, а четникът К. Георгиев арестуван. Семействата на четниците Велко Стефанов, К. Георгиев и Христо Тахчиев бяха подложени на побой под предлог на скрито оръжие. В с. Острилци сърбите убили още в първите дни Стоян Велев, а в с. Журче умрял от побой селенинът Христо Талев. През същото време в с. Растовина е убит Андрея Богоев, а селяните Кръстю Златанов, Стефан Андреев, Петър Георгиев и други от същото село били интернирани в Битоля под предлог, че давали хляб на забегналите български четници. В село Кочище бил убит Златан Найдов, а интернирани в Битоля Андре Христов, Никола Найдов и други от същото село, загдето са давали прибежище и храна на забегнали четници. В село Мренога бил убит четника Нечо Грозданов, в село Горно-Дивяци убит Стойко Блажев, а Иван Найдов осакатен от силен побой. Всички убийства в Крушовско се извършвали от сръбските войводи Долгач, Блаже и Боге. В Крушово бити са през това време гражданите: Кръстю Житошанов, Стерио Велев и жена му, Иван Танев, Стоян Йосифов, Донка Иванова и мнозина други, а Атанас Янкулов е убит. Арестуваха свещенник Наум Мешков, учителите Михаил Станоев, Ташко поп Христов, Стерю Блажев, Димитър Атанасов и гражданите: Павле Пантов, 75 годишен старец, деец от църковно-училищната борба, Георги Карев, брат на войводата Никола Карев и всички по-събудени българи. Димитър Кръстев е бил бит, защото не е искал да свали българския надпис на магазина си. В с. Журче и с. Острилци пропъдени били учителките, от с. Мренога интерниран учителят Стефан Попов; от с. Кривогащани бити и интернирани учителя Петър Мирчев и свещенник Йордан поп Николов; от същото село убит бившия четник Георги Стойчев; от с. Вучин прогонен учителят, от с. Пуста-Река бит и интерниран свещеник Никола Георгиев.

Училищата в града и селата бяха затворени още преди междусъюзнишката война, а от черквите изхвърлиха и унищожиха всички български книжа и надписи. Училищната библиотека, както и архивата бидоха спасени благодарение усърдието на предания стар служител Димитър Недялков. Арестуваните до сега учители Михаил Станоев, Княгиня Станоева и Флора поп Христова бяха през туй време екстернирани в България. В с. Кривогащани бяха изгорени училищната архива, черковните книги и частните библиотеки на учителя Мирчев и първенеца Никола Спасев, бивши четник, както и всички учебници на децата. В с. Св. Митрани изгорени бяха училищната и черковна архиви, а също и свидетелствата и учебииците на учениците. За по-силен ефект и с цел да сломят българския дух, сръбските власти бяха хвърлили пред очите на арестуваните в Крушово граждани отрязаната глава на убития български четник Иван Котев, случай констатиран и от Карнегиевата анкетна комисия.


7. Потребител: Звездоброец     Дата: 2009-12-01 17:29:50    
РАТКО

Председател: Владимир Панков ул. Галичица № 47, 2/4 6000 Охрид
GSM: + 389 71 51 08 26 Е-Mail: radkomk@gmail.com Website: www.radkomk.com

8. Потребител: Илия Гарашанин     Дата: 2009-12-09 16:11:23    
"Сине, ако се зарати, а ти не знаш на коју ћеш страну, удри по Бугарима, нећеш погрешити!"

9. Потребител: Звездоброец     Дата: 2009-12-30 22:01:00    
Типичното македонско јадење започнува со ракија
Типичното македонско јадење започнува со ракија, која овде, во земјава, најмногу се произведува од грозје, и со салата. Вистинскиот вкус на пиперките, на лутите феферонки, а особено на доматите - се докажува во Македонија. Доматите се многу големи и навистина имаат вкус на сонце. Дури и наједноставната македонска салата е доживување таа е со рендано бело сирење и нејзиното македонско име е прекрасно, се вика шопска салата.

10. Потребител: Звездоброец     Дата: 2010-01-21 17:57:20    
Който каже, че не сме македонци - му режем езика ... който каже, обаче че не сме българи - му режем главата!
Тодор Александров

11. Потребител: Звездоборец     Дата: 2010-01-24 22:06:36    
Выбор Самуилом Борисовичем маршрута поездки был обусловлен его давним интересом к Македонии и «македонскому вопросу». Этот интерес он унаследовал от своего учителя А. М. Селищева. В Одессе 1930-х годов при встречах с болгарскими политэмигрантами на квартире Р. Кандевой он сначала не все понимал, когда слышал яростные споры об этнической принадлежности жителей края. «Редкая встреча обходилась без обсуждения македонского вопроса, — вспоминал ученый. — В те годы Болгарская коммунистическая партия защищала лозунг "Македония для македонцев", что практически означало признание самостоятельной македонской нации со своим языком и со своей культурой. В несколько иной формулировке защищал его и я... Гости Кандевой решали этот вопрос по-разному...» (1954, 10).


12. Потребител: Звездоброец     Дата: 2010-01-24 22:07:44    
Как вскоре заметил Самуил Борисович, уроженцы Северо-Западной Болгарии были убежденными сторонниками официальной линии БКП, что же касается выходцев из Македонии, то они чувствовали себя ущемленными позицией партии, поскольку считали, что она «превращает их во второсортных болгар». Налицо было, таким образом, стремление представителей македонского населения не обособляться от болгарской нации. С. Б. Бернштейн свидетельствует, что на встречах у Р. Кандевой на почве отмеченных им противоречий «порой возникали очень опасные ситуации, которые могли перейти в драку», и спасало положение лишь умение хозяйки квартиры «тушить пожар» (1954, 10).

13. Потребител: Звездоброец     Дата: 2010-01-24 22:09:15    
В годы Второй мировой войны македонский вопрос также обсуждался политэмигрантами. На этот раз в дискуссии участвовали как болгарские, так и югославские коммунисты. Их подходы столкнулись в 1944 г. на одном из заседаний Славянской комиссии АН СССР, где с докладом о македонском вопросе выступил уроженец Пиринской Македонии Д. Влахов (1878-1953). С. Б. Бернштейн, присутствовавший на докладе, вспоминает, что Влахов отмечал: славянское население Македонии является





95



боларским, и ее история — органическая часть истории Болгарии, однако в XIX в. начался процесс обособления македонцев в самостоятельную нацию. Влахов повторил лозунг «Македония для македонцев». «В будущей балканской федерации, — записал С. Б. Бернштейн слова Влахова, — Македония должна быть самостоятельным государством, она должна объединить все земли в границах исторической Македонии» (1944, 4).



Влахову возражали югославы Франич и Густинчич. Они, по словам С. Б. Бернштейна, «решительно отвергли основные положения докладчика о прошлом и настоящем Македонии и македонских славян», но никаких доказательств в поддержку своих тезисов привести не смогли (1944, 4). По просьбе Влахова Самуил Борисович составил для него документ «Несколько замечаний о македонском литературном языке». В нем были изложены соображения о диалектной основе будущего литературного языка македонцев. По мнению С. Б. Бернштейна, этот язык «должен опираться на самые характерные, типичные говоры, отражающие самые ущественные признаки македонского языка», и в его основе должны лежать говоры Прилепа, Битоли и соседних областей. «Новый литературный язык должен отличаться как от болгарского языка, так и от сербского», — считал ученый (1944, 22).


14. Потребител: Звездоброец     Дата: 2010-01-24 22:11:33    
В Родопах Бернштейн и Стойков записывали на магнитофон речь местных жителей. С. Б. Бернштейн вспоминает, что в посещенных им селах «отлично сохраняется старый болгарский говор не только у стариков, но и у молодежи», отмечает большую роль в жизни местных жителей, со всех сторон окруженных болгарами-мусульманами (помаками), православной церкви. С большим уважением пишет он о носителях местного диалекта в селе Широкая Лука. «Это одно из наиболее культурных родопских сел, — отмечал ученый. —... Местный диалект функционирует не только как устная речь малограмотного населения. На нем говорит местная интеллигенция, существуют пьесы, написанные на диалекте, которые с успехом идут на сцене местного клуба...» (1955, 15).

15. Потребител: Звездоброец     Дата: 2010-01-24 22:14:23    
«Путешествие по Пиринской Македонии, — отмечает Самуил Борисович Бернштейн, — было очень интересным» (1955, 15). Вместе с тем он сетует, что «не мог производить своих наблюдений легко и свободно», поскольку Стойков пристально наблюдал за каждым его шагом и «довольно умело все вопросы македонского языка и македонской нации переводил в плоскость диалектологии». Все же С. Б. Бернштейну удавалось иногда общаться с местными жителями без свидетелей и составить себе представление об их настроениях. В результате ученый сделал вывод о подвижках в этническом самосознании местного населения. Из его изложения видно, что в сравнении с тем, как идентифицировали себя выходцы из Македонии, с которыми Самуил Борисович встречался в Одессе в 1930-е годы, теперь люди уже не опасались, что их посчитают второсортными болгарами. «Местное городское население не причисляет себя к болгарам. Сельское население индифферентно», — пишет ученый, подводя итоги своим наблюдениям (1955, 16).

16. Потребител: Саше     Дата: 2010-02-24 18:59:48    
Кметът на Охрид: Като не ми обръща внимание македонското правителство, ще поискам помощ от ген. Бойко Борисов

17. Потребител: вмк-Вардарска-Пиринска     Дата: 2010-03-21 22:40:20    
Македонците од Вардарска Македонија и од Пиринска Македонија,имаат повеке заедничко отколку од Егејска Македонија.Мислам дека не мразат,затоа и е ова уништување на Македонија сите овие 20 години.Вардарската Македонија е сведена на една енверовска албанија,не се препознава.Македонија ке ги победи душманите....опустошена како ураган да поминал,но пак сме посилни од многу други кои дома говорат и се чуствуваат грци.Да живее Македонија.

18. Потребител: радко     Дата: 2010-07-04 21:37:00    
Как тогава САЩ ще обяснят, че вече повече от 20 години подкрепят в България една чисто сръбска чалга организация чиито предшественици са създадени от Белград за негови нужди и ползи, чийто военен легионерски съюз "ЗВЕНО" през 1934 г. унищожи ВМРО Иван Михайлов, и по този начин поощри и помогна Коминтерна и ръководената от него ВМРО(об)да унищожат чрез възрождаенски (възродителен)процес българите в Македония и да създадат новата Македонска нация. Същата тази сръбска агентура създаде партизанското движение в България а през 1944 г. участва в избиването на култовата цифра 30 000 българи без съд и присъда (култова защото тази сръбска организация не за първи път избива по 30 000 българи), и сега САЩ подкрепят същата тази организация на Коминтерана която и до днес преследва и избива членове на семейства в България принадлежали някога към единствената българска организация която не може да бъде обвинена в служба на Белград и Коминтерна - ВМРО Иван Михайлов. Нима САЩ искат отвово да възродят ВМРО(об), което е било на заплата в Белград и управлявано от Георги Димитров и Коминтерна?

19. Потребител: Българина     Дата: 2011-08-09 11:22:47    
Мама ви србофили, подложили сте си задниците на српско да ви ебйат, а българия ви признхме, па и танкове ви дадохме за армята ви, а вие вместо да гледате да се федерувате с българия, самостойни ще ми седите, и такива като този српски гъзолизец фрцковски ще ви говори как сте били покрайнина на белград, а албанците ще искат отрежат от територята ви, и се обединяват с албанско и да ебят жените ви с резаните мюсюлмански курове, ууу сте дупедавци... македонци смешници!

20. Потребител: иван     Дата: 2013-06-02 21:56:56    
не злобейте хора.от вашата злоба печелят големите нации.целта им е да се избием по между си и да се настанят на нашите славянски земи необезпокоени.злобата трябва да се насочи точно към големите които са тук да грабят.всички знаем че точно големите разделиха една могъща държава България и я скъсиха от всички страни защото се страхуват от нея.планът им успя защото злобеем по между си и не сме единни.не е редно българин и македонец да се мразят при положение че сме една кръв.както историята пише Македонията най-малката сестра на България която вечно ще ни липсва.никой няма изгода да е сам.ще бъде прегазен от големите без проблем.да се обеденим както бяхме преди и да покажем че славянския народ няма да се погуби.

21. Потребител: miavita     Дата: 2013-06-03 16:52:52    
Нарекли са византийския инператор " Василий българоубиец" , а не " Василий македоноубиец"' е, повече коментарите са излишни!

22. Потребител: Българин     Дата: 2013-06-04 05:18:37    
Разгледаите читанка сръбска от 1871 г. сваля се безплатно от The Library Of Congress.USA http://archive.org/details/chitanka00np можете да определите езика на които е написана. А , за тези които не могат, библиотеката го е назовала-БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. НАЗДРАВЕ

23. Потребител: Българин     Дата: 2013-06-04 05:29:15    
Това с читанката е за Сърбия, а за Македония е смешно да се говори като за държава.Все едно да говорите за Албаниа и образование-празна работа, не си губете времето.

24. Потребител: Андрей     Дата: 2013-06-04 19:26:23    
Ще пуснеш ли копие от оригинала.

25. Потребител: Тодор Иванов     Дата: 2013-10-24 23:09:10    
Аз се чудя за какво спорите. Оставете ги тия македонци да си гният в мизерната държавица и да си мислят,че са народ. Обаче затворете границите,та когато идват да учат в българските ВУЗ-ове да скляпат на парцали. Нека четат учебниците си по история пълни с измислени и насаждани факти,които не граничат дори малко с реалността, нека бъдат македонци и нека всеки българин знае,че да се наричаш българин е гордост, а да се мислиш за македонец е просто название-без смисъл,история и родствени връзки!