Варна"09: 10-те културни събития Статии,Новини,Коментари,Национализъм,Варна,България,Свят,Спорт,Култура,Тийнейджъри,Икономика,Наука и технологии

Прегледи: 4735 - Коментари: 5Варна"09: 10-те културни събития

В края ня 2009 г. редакцията на националистБг.ком поставя началото на своя традиция: да извършва класация на 10-те най-ярки културни събития в града ни. Без съмнение, палитрата на духовността в безспорно НАЙ-ДОБРИЯ град за живеене в България е твърде богата. Особено лятото, когато текат традиционните музикален, театрален или филмов фестивал "Любовта е лудост", когато дори издания с няколко културни репортери не могат да насмогнат на едновременни спектакли или прожекции. Затова - без да имаме претенции за пълна всеобхватност, за изчерпателност и абсолютна обективност /но пък за "първенеца" в културния живот на града сме категорични безапелационно/ - полагаме основите на една варненска "Оскариада/Сезариада/Златнорозиада". Да я наречем "Одесиада".

Впрочем, в първичен вид споделихме своята идея с Атанас Липчев - сегашния шеф на Сдружението на българските писатели във Варна, както и детайли от намеренията ни - с водещия културен журналист във Варна - Васил Тоновски от "Днес+". Разбира се, една такава обща класация ще предизвика гневовете на мнозина, например на общинските съветници от Постоянната комисия за култура в Общинския съвет. Но нашето мнение е, че там са повече политици /доколко и това е вярно, ще се види на следващите избори/, отколкото наистина вглъбени и влюбени в изкуството личности. Вкл. Председателят.

Започваме първата официална класация на Варненските "ТОП-културни събития" на 2009 г. с "малинките". И без това, ако изключим 2-3 публикации на Васил Тоновски и доста наши, никой не се осмелява категорично и ясно да озапти бездушни или претенциозни местни или гостуващи автори или изпълнители. Защото елейният тон, с който пишат за "култура" почти всички медии е свръхскучен и празен звук, а тон дава БНТ с какафонично-осраното си възхищение всяка делнична сутрин по естетически недоносчета и направо перверзии.

Голямата награда "Полска малинка" печели филма "Малката Москва". Един расистки, антируски, антиславянски и финансиран от каналите на ЦРУ и ционизма филм, който възвеличава убийството на славяни като епохално-справедливо и възвишено изкуство.

Втора награда "Малинка-Мадона" взема концертът на Мадона в София. Толкова силна липса на идеи, в присъствието на толкова много бездуховни варненци може да има само на сватба на български цигански царе.

Трета и последна розова награда отдаваме на "спектакъла"???? "Пътува Одисей" на хвалипръцкото Теди Москов. Такова позьорство, българомразство, самомнение и блудкавост - наистина, това стана по време на иначе нелошия МТФ "Варненско лято" - но "Малинка-Одисей" за Тедито, Стефчо Софиянчето де.

По принцип истинската класация на големите събития започва отзад-напред. С абсолютен пиетет и сърдечна топлина започваме и изреждането на 10-те наши културни събития. Придържаме се към два критерия:
1.Висота на житейско-философската основа на творбата или спектакъла
2.Свещена общност между интелектуална честност и естетическа взискателност

След номиниране на около 50 културни събития, случили се т.г. в града ни, след отпадането на около 40-45 от тях, се получи следната класация:

№ 10 е за Годината на Чешката и Словашката култура във Варна, под "идеологията" на доц. Константин Трошев. Отбелязваме я с вдъхновеното изпълнение на Чешкия посланик в София и по професия диригент Мартин Клепетко, който начело на Варненския камерен оркестър ни поднесе през ноември "Серенада" от Йозеф Сук, една доста трудна творба и за големите музиканти с палка в ръка. /Бел. - Н.ПР. дирижираше без палка./ Подпомагаше го титулярният диригент на ансамбъла Ганчо Ганчев, а откриването на Паметника на Хермин Шкорпил до брат му Карел пред РИМ във Варна беше също чудесен подарък за града ни.

Деветото по стойност културно събитие за нас е фестивалът "Славянска прегръдка". То мина под диригентсвото на "бялата" Елка Няголова, с гостуването на 27 славянски поети от Прага до Владивосток и награждаването със "сребърни летящи струни" на Мичо Цветич от Сърбия. Най-красивият момент в няколкодневното събитие беше закриването, когато всеки поет-славянин казваше по едно свое стихотворение без превод, а всички го разбираха.
Сродни езици и душевна широта и благородство.

Едно кратко отклонение: Между отпадналите номинации бяха скромно-нескромно: публикацииите за култура на Васил Тоновски от "Днес+", както и на Димитър Кунев от националистБг.ком, заради аналитизма и често пъти по-многопластови тълкувания, отколкото се полага за обекта, но въпреки получените гласове от пишещи и сътрудници на редакцията ги прескочихме. Отпадна и постановката от МТФ "Варненско лято" 09 - "Колекцията" на Харолд Пинтър. Това стана, защото доста левият автор бе интерпретиран доста дясно и така творбата загуби сърцевината си.

№ 8 отдаваме на концерта на 15.02. на ансамбъл "Симфониета" с диригент Милко Коларов за чудесно-силното изпълнение на "Сюита за флейта в си минор" от Бах. Който не е бил - може само да съжалява.

С № 7 отличаваме две събития от МФФ "Варненско лято". Едното бе панорамата на филми със сценарии на Георги Мишев: "Дами канят", Матриархат", "Вилна зона", "Не си отивай" и пр. Поставяме в класацията и иранския филм, който спечели "Златната Афродита" - "Последната царица на земята" на режисьора Мохамад-Реза Араб заради изобличението на американския вандализъм над цивилното население в Афганистан - нещо, което българските "културно-хуманистични" издания премълчават. Макар че ММФ "Любовта е лудост" е най-ярката естетическа атракция, нашата оценка е, че с всяка измината година събитието се феминизира по ционистко-холивудска мода и така може да погуби хуманистичната си стойност.

№ 6 отреждаме на Заличената статия в "Уикипедия" "Толстоист", която обаче ние публикувахме. Най-добрият и цялостен изследовател на християнско-литературното дело на Лев Толстой, варненецът Йордан Йорданов, някак-си неудобен за забелязване за венецехвалещата тъпи и празноглави инсталации медийна квазисъвкупност.

№ 5 присъждаме на романа на Веселина Томова "Бандитска Варна", и заради труда, смелостта и наблюдателността на авторката, но и повече - за чисто литературните му достойнства. Прогнозираме, че след 100 години тази книга ще се чете много повече като роман, отколкото като криминално досие.

Според нас № 4 получава Общата изложба на варненските художници в Градската художествена галерия. Наши приятели са Веселин Костадинов, Васил Василев, Петьо Маринов и пр., а няма да изреждаме имена, защото групата на варненските творци е далече над европейското ниво.

№ 3 отдаваме на романа на Атанас Липчев "Пътят към зимата". По-добър роман във Варна не е писан. Подчертаваме - нашите възгледи са точно противоположни на Насковите, но той е прекрасен писател. Естет, човеколюбец, философ, мъжкар, чист и светъл.

За нас № 2 е моцартирането на оркестър "Симфониета" под диригентството на проф. Милко Коларов на 25 октомври в ГХГ. Словото-лекция на поета в музиката г-н Коларов за 250 г. от началото на концертната дейност на поета Моцарт /Johann Chrysostom Wolfgang Amadeus Mozart/ бе увенчано с най-доброто звучене т.г на музика във Варна. На 2 Концерта на Моцарт - за обой и оркестър и за кларинет и оркестър със солисти Антоний Попов - обой и Росен Идеалов - кларинет. И жалко, че младите хора под 30 г. бяха под 10 % от 200-ината слушатели.

Събитие № 1 в културния живот на Варна т.г. се случва в Театър "Българан" на ул. "Бр. Шкорпил" № 33. Опашки за билети, сълзи, възторзи, но велик български театър, създаден от велик български актьор.

"Възгледите на един народен учител за народното творчество" на Камен Донев.

Този спектакъл, този театър ще се играе в България и по света поне 2 600 години, на каквато възраст е славянска Варна.

Надяваме се, че всички нападки, възклицания, квалификации, спорове ще доведат гражданското "творческо" общество най-после Варна да има своите традиционни неофициозни 10 културни събития всяка година.