Прегледи: 2905 - Коментари: 0
Кулминацията на "Варненско лято"

Кулминацията на "Варненско лято"

Напомняне: Прочети добавката след концерта.

Тази вечер квартет "Келер", заедно с флейтиста Андраш Адорян ще свирят от 19,30 в Таванската зала на Градската художествена галерия.

Едно от най-несигурните неща е да очакваш очакването. Може да те разочарова така, че после да се ядосваш. Но аз ще бъда от зрителите, които много преди 19,30 ще седнат на по-преден стол, защото варненската публика винаги знае кого истински да очаква.

Още повече, че ще свирят 2 от квартетите на Моцарт и един от Шуберт.
За бис не поискаха да кажат какво.

Много е интересна съдбата на солиста-флейтист Андраш Адорян, който утре от 11,00 ще има и концерт със студентите си от Лятната академия. Той е най-добрият зъболекар сред флейтистите и най-добрият флейтист сред зъболекарите. Докато учи стоматология в Ница, чува изпълнение на флейтиста Жан-Пиер Рампал и както до живот се възхищава от изпълнителя, до живот се влюбва и във флейтата. Макар че до 30-та си година се колебае - медицина или изкуство - накрая поема по пътя на Арс поетика. На въпрос на журналист дали не се притеснява от скрития агресивен римски дух на флейтата /тя е била нещо като боен инструмент на римските легиони и е била предназначена да призовава към войнственост/ г-н Адорян отговори така: Да, "забелязъл" съм, че някои свирят на флейта силно, а други - музикално. Аз самият я обичам и не свиря силно."

Иначе шефът на унгарския квартет Андраш Келер сподели, че за него музиката е звукът на душата, който звук четиримата се опитват да бъде техният. На въпрос на националистБг.ком какво е душата, синеокият унгарец отговори, че: "Душата може да звучи." Розмари Стателова намери, че отговорът е поетичен, а макар че искахме кратък отговор, мислим, че той трябва да е чисто философски. Но от самия избор на творбите е ясно, че четиримата музиканти са поети в музиката, какъвто е и изборът на ексзъболекаря Андраш Адорян.

Сега ще напишем няколко думи за изминалите концерти. Нехронологично.

Вчера в Градската галерия бяхме на изпълненията на клавирно трио при "Guildhall School of Music and Drama" - Лондон. Свириха творби /със задължителната пауза по средата/ на Бетовен, Арно Бабаджанян, Брамс и Астор Пиацола. Най-чувствена и ефирна беше Сибила Константинова на пианото, най-точна и разумна - Лора Маринова на виолончелото, а Марина Димитрова на цигулката - най-женствена и летяща. Какво да говорим за пространствата на Бетовен, там устремът и сблъсъкът на страсти и мисли бяха интерпретирани чудесно. Ярко беше изпълнението на Брамс, направиха го дори по-добре, отколкото свиреха Бетовен. Отдавна не бях слушал толкова прекрасно изпълнение на творба на романтика.

А сега, при цялото ни уважение към труда и титаничните усилия на организаторите ще кажем и нещо много неприятно. Аз бях решил да не слушам Милчо Левиев и словесно-звуковите му лудории на 04 юли. Не го харесвам и толкоз. Мога да го напиша като дисертация, но кратко - със сърцето си и душата си не го приемам. То и половината от тези, които са били на концерта му, са си заминали по средата.

Но на страницата на луксозния и с реклами от най-фирми каталог за ММФ "Варненско лято" 2008, има датата 05!07 - за концерта на Музикалния център на Галина Вишневская по случай Дните на Русия в България. Значи отиват хората на 05 юли във ФКЦ - Варна и разбират, че обявеният на 05 концерт е бил вече на 04!07 - четвърти юли, да го напишем с думи. Имало е само двайсет-трийсет слушателя и то в Зала 1...

Кой и защо е допуснал грешката не знам, но е можело на 04 публиката на входа на Градската галерия да бъде информирана. Трима почитатели не на еврейската интерпретация на Левиев, а на руската музика, бяха така възмутени, че ми обявиха - направиха саботаж на Дните на Русия. Лошото е по-скоро друго - рекламата на центъра на Вишневская е сгъчкана в минимално пространство под обявата за концерта на Милчо джазмена.

Никой няма право, когато е в държавна или обществена институция да поставя едни творци над други! Да не говорим, че е имало припадане на френска хористка, заради препълнената зала, разбира се.

Като извинение единствено може Музикалният център на Галина Вишневская да бъде поканен самостоятелно през най-хубаво за Варна време или да го поканят следващата година, но с най-силна разгласа. Виж, ако това не се стори, наистина ще приемем факта, че има недобро отношение към поне част от Дните на Русия у нас, по-специално във Варна.

Но, днес, 08 юли броим часовете до началото на Моцарт в музикалния вихър на квартет "Келер" и флейтиста Андраш Адорян. Хубавото на е-вестника е, че можеш да продължиш по всяко време. Върнах се от концерта на квартет "Келер" и свирещият заедно с тях на флейта Андраш Адорян.

Самият квартет /без Адорян/ направи след паузата грандиозно изпълнение на Струнен квартет № 14 "Смъртта и момичето" от Франц Шуберт. Музиката беше опияняваща и даже много от зрителите, които са далече от класическата музика бяха като омагьосани. Неумозримо вълнение висеше във въздуха от самото начало до края, до последния акорд от шубертовия бисер. Трагичният, но извисен живот на композитора беше в пълна степен въплътен в творбата. Самият Андраш Келер, който свиреше първа цигулка, направи изумително, благородно и истинско представление. Публиката беше притаила дъх и след финала без стеснение завика: Браво!

След откриването, това беше най-хубавото свирене, най-силната музика. А в някои отношения и ненадмината в тазгодишния ММФ "Варненско лято".

Преди това без самия Келер като първа част флейтистът Андраш Адорян и останалите от квартета изсвириха два квартета под №-ра 285б и 285 от Моцарт. Докато слушах втория, се сетих за двете най-изящни български стихотворения. "Ела" и "Две хубави очи". Както казва Емилиян Станев: "За Моцарт няма какво да се каже. Той разговаря с ангелите." И ми дойде щурата идея - да редактирам началото на "Две хубави очи". Вместо:

Две хубави очи. Душата на дете -
в две хубави очи - музика, лъчи.
Да се напише така:
Две хубави очи. Душата на дете -
в две хубави очи - музика /на Моцарт - не се чете/, лъчи.

Ще завърша с това, че който обича истинската музика и днес отсъстваше, пропусна едно епохално изпълнение на "Смъртта и момичето" от Шуберт във великолепното издание на унгарския квартет "Келер".




Потребител:


Коментар: