Прегледи: 1862 - Коментари: 0
Героите на лятото

Героите на лятото

Няма по-голяма и чиста радост от честния национален успех. Той предизвиква възторга на милиони, създава здраво и красиво единство на нацията. Усилията не са напразни и цялата народност се чувства горда, силна, необходима.

Такова дело извършиха нашите национали от волейболния ни отбор. Те наистина са юнаци. Много от тях - Евгени Иванов, Пламен Константинов, Боян Йорданов, че и самият треньор Мартин Стоев имаха контузии, болести, лични проблеми. Но с цялата си мощ и умение, с най-красивата си жажда - да зарадват българите - те успяха. Наистина, можеше и да се класират за финалите на Световната лига след няколко дни в Бразилия. Може би подцениха, може би нямаха шанс срещу Финландия - и САЩ ни изпревариха по броя на победите.

Най-важното - и във Финландия, и особено в САЩ и Испания те изпълниха най-висшия дълг на мъжете - защитиха честта на българската нация. Бихме дявола в самото сърце на Америка - в Чикаго, третия по големина град в световния колос. Който в момента е в икономическа криза, за което, впрочем, сам си е виновен.

Върхът на българското вълнение беше петият гейм на втория мач в САЩ. Високомерните американци бяха спечелили първата игра и водеха с 3, че и 4 точки в гейм, който свършва след 15-та точка. Но не би. Нашите не проявиха нито паника, нито смущение, не трепнаха. Най-красивото и велико националистическо беше, че след победата поне 2 500 наши сънародници в залата /според други издания - 6 000/ изпаднаха в неописуема радост и националистически възторг - най-висшето преживяване на човешката индивидуалност. Българите се сляха като съчките на Кубрат, но живи, туптящи, щастливи!


Всъщност спортът е най-реалното място, където се мерят националните сили. В икономиката има ционистка и западна мафия, нечисти игри без правила, винаги в полза на силния и гадния. Почти същото е в политиката. В изкуството няма точни измерения, макар че там нещата са най-ясни - мери непогрешимата душа, като единство на ума и сърцето. В историята - всеки си я прекроява по хатъра на последния, винаги обаче временен победител.

Не така е в спорта. 209 см! Точно толкова е 21 годишният световен рекорд на сегашната председателка на Българския олимпийски комитет Стефка Костадинова. А срещите се гледат наживо от 10-ина хиляди зрители и от милиони и милиарди пред телевизорите в света. Това всеки го знае и желае да победи. В края на втория мач със САЩ в Чикаго, след последната победна за нас точка - цяла гледаща България изпита божественото - националното щастие. Ако имаше машина, която да го измери - тя щеше да се взриви от напрежението. Това чувство на радост беше необходимо. Заради усещането на всеки българин в САЩ на унижение от тамошните администрации, на невежеството на повечето средни американци за България, даже и за съзнателното ограничаване на кариерата на повечето българи. Затова няколко хиляди българи в Чикаго сами, без някой да им подава знак свиреха, дюдюкаха, обиждаха и дори псуваха химна на САЩ!
Гледах два пъти - наживо и в репортаж лицата на щастливите българи в Чикаго. Знам, че каквото и да се случи, братята и сестрите ни от най-голямата българска колония в САЩ завинаги ще помнят този миг и ще си помагат заради чувството в него!

След седмица успяхме във втория мач да бием Испания. Край Мадрид. И там нашите гастарбайтери се насладиха на красива игра и най-важното - на победата. Още по-сладка, защото дойде трудно! И там - сълзи, вълнения, щастие - голям, велик национален възторг! По-космически от носталгията! Впрочем, само който не е изживявал тази българска носталгия, не може никога да си обясни защо чикагските българи псуваха американския химн!

Нещо и за спортните резултати. Наистина американците отиват на финалите за Световната купа, но в прекия сблъсък ги чатнахме с 3:1 победи. Особено красив и напрегнат беше последният мач във Варна, определен от Световната волейболна федерация за мач на седмицата. Като малка компенсация, че вместо нас изпратиха Япония със "свободна" карта в Бразилия. Първо нашите поведоха с 1:0, САЩ изравниха, ние поведохме с 2:1 - губещите вземаха все по 20 точки. Още след първия мач американците бяха смаяни от варненската публика. Определиха я като агресивна, но "полезна"? Не трепна и публиката, докато в четвъртия гейм ние имахме 10 пъти мачбол, а 6 пъти американците - геймбол. Тя усети, че ще реши и майсторството, но в по-голяма степен - характерът. В много случаи съм виждал българи да се огъват в последния момент. Но победи българският характер - 35:33 точки.
Да не говорим, че в тази серия от 12 мача се утвърди още една голяма и нова българска звезда - Тодор Алексиев. Голям мач направи и капитанът Пламен Константинов и Данито Милушев, гордостта на варненци.
Е, и националистБг.ком - като духовен учител на някои от младите в залата, има 0,0001% дял в победата...

Във втория мач отсъстваше Президентът Първанов. От някои чужди посолства май са искали да набият канчетата на някого! Но без неговата "подкрепа" победихме. Янките уж не бяха тъжни, но някои си хапеха устните и се правиха, че мачът е без значение.

Слава на Героите на Лятото! Нашите Мъже! Българските волейболисти.




Потребител:


Коментар: