Мразим Америка, а отчаяно я имитираме
Какви времена дойдоха! Като стане дума за Америка, вече е въпрос на добро възпитание да кажеш нещо лошо за тази внушителна държава.
Обикновено се почва от това, че "американците са страшно ограничени и мислят само за работа". Задължително се споменава колко са нагли Щатите в своята външна политика и как се правят на "световен жандарм", за да подчинят всички на своите интереси. И, разбира се, хубаво е да се обобщи, че "рано или късно японците и китайците ще им разкажат играта на янките".
Това е положението. Антиамериканизмът събира под знамето си неочаквано много хора от различни страни по света.
Е, добре. Но след като светът толкова мрази САЩ, защо продължава да гледа американски филми, да слуша американска музика, да пие кока-кола? Защо всички се натискат за "Зелена карта"? Защо няма потоци от емигранти към Беларус, Казахстан или Боливия? А защо антиамериканистите не се откажат от такива американски достижения като интернет например? Нали именно в Америка е поставено началото на световната мрежа... Защо антиамериканистите използват лекарства и техника, разработвани в САЩ?
Явно антиамериканизмът не е особено последователен. Общо взето той бе позатихнал след студената война, но възкръсна като феникс от пепелта по време на войната в Ирак.
Нека да го признаем - светът не обича Америка, защото й завижда. Особено по-бедната част от света. И това е естествено. Кому не се свива сърцето, като види в поредния холивудски филм как живее средният американец с неговата кокетна къща и спретната зелена морава. От екрана изглежда, че даже най-големият неудачник Ал Бънди от сериала "Женени с деца" живее горе-долу като собственик на бензиностанция у нас.
Филмите може и да захаросват живота в Америка, но разминаването с действителността не е чак толкова голямо - поне така твърдят мнозина, които са посетили САЩ.
Всъщност няма никакво значение дали уважаваме Америка, или не. Защото колкото и да мрази Америка, целият свят отчаяно се опитва да й подражава. Това може да си види навсякъде: в дрехите, филмите, музиката, рекламите, маниерите, бизнеса, политическия модел, демокрацията...
Как да обясним, че германците снимат филми, в които действието се развива в САЩ, а главните герои носят американски имена? Как да приемем извращението, наречено "френска рап музика"? Впрочем, ако прегледаме сателитните канали, ще видим, че стряскащи опити в рап музиката правят даже Армения, Румъния и Гърция!
Каквото и да правим, Америка присъства по един или друг начин във всяко нещо около нас. Ето и този текст, който четете в момента, е писан с американски софтуер. Единственото, на което не може да подражаваме, е американският размах - не се изпраща току-тъй човек на Луната...
Америка няма нужда от адвокат. Тя, разбира се, не е идеалното общество. Но за да я критикуваме, трябва да сме постигнали нещо повече от нея. Иначе изпадаме в ситуацията "Гроздето е кисело, понеже е високо".
В крайна сметка антиамериканизмът - даже и да е основателен, е обиден за нашето собствено достойнство, защото е признание, че не можем нищо друго да направим, освен да се упражняваме в критика и ирония.
Да, САЩ имат самочувствието на световна суперсила. Да, те може да се нарекат и "световен жандарм". Но нима за тази роля е по-подходящ Хондурас? Или Лихтенщайн?
Ще кажете: А защо изобщо една държава трябва да доминира в света? Отговора го дава психологията: всяка общност има нужда от лидер, за да не се разпадне. В световен мащаб лидерът поне през следващите 10 - 15 години ще бъде Америка. Дотогава антиамериканизмът ще има толкова смисъл, колкото и недоволството от фазите на Луната.
Радостин Паприков, M SAT
в-к "Черно море", 22 януари 2004г.
|