Прегледи: 1800 - Коментари: 2
Раденков: Сега се строи десетки пъти по-малко, безродници ограбиха Българско

Раденков: Сега се строи десетки пъти по-малко, безродници ограбиха Българско

Героят на социалистическия труд Игнат Раденков в интервю за Агенция "Фокус" във връзка с Деня на труда, 1-ви май и начина, по който се е променило отбелязването на този празник през годините.
/На снимката: АЕЦ "Козлодуй", по-модерна от американските АЕЦ-ове/

Игнат Раденков е строителен предприемач, който става "Герой на социалистическия труд" през 1983 г за високи резултати и новости в строителството. Известен е и с това, че неговата строителна бригада е вдигнала голяма част от къщите в Стражица след опустошителното земетресение през 80-те години. За връх в своята работа сочи строителството на намиращия се в центъра на Варна хотел "Черно море".

Фокус: Г-н Раденков какъв ден е за Вас 1-ви май и защо лозунгите от типа "С всички сили - пет за четири" все още звучат актуално?
Игнат Раденков: За мен 1-ви май е буквално един обикновен делничен ден. Изгубихме всякаква представа за тържество, за празненство, за веселба. За 25 г хора като мене са пречупени вече и въобще 1-ви май вече е един обикновен ден. Няколко години се насаждане в обществото, че 1-ви май едва ли не е комунистически, а всички знаем, че началото му е сложено през 1924 г /Бел.РодБг - през 1886/ в Чикаго, когато работниците са се социализирали, за да защитят интересите си. А при нас, едно време се излизаше, обличахме си праните ризи, извеждахме си семействата, приятели. Проблемът беше в кое заведение да се съберем и беше един истински празник. 1 май беше обезличен - изкараха го, че едва ли не хората излизат на сила, само и само да се отчита някаква дейност. Не, просто хората чакаха поредния празник, за да излязат и да се откъснат от работата. Имаха пари, самочувствие, спокойствие и сигурност. Това изчезна, както всичко. Освен това кой празник празнуваме? Празник е, казват хората, когато имаш пари, нали?

Фокус: Вие получавате почетното звание "Герой на социалистическия труд" през 1983 г, като започвате работа още 16-годишен. Какви са спомените Ви за онова време, с какво чувство си спомняте за званието?
Игнат Раденков: Аз съм живял един много достоен живот. Още повече, че професията ми е строител и като такъв оставям нещо след себе си, докато при други професии човек може да полага много труд и любов, а да не оставя нищо в обществото. Дълго време съм водил най-голямата бригада в България. Диктували сме темпа. Идеи, всичко сме реализирали с бригадата ми и тези идеи са се прилагали в строителството. Така, че награждаването ми е плод на 5 хил апартамента под мое пряко ръководство, направени не само във Варна, и най-знаковата сграда - хотел "Черно море", но и в голяма част от Константин и Елена, Златни пясъци, Стражица. Правили сме обем строителство, отчитаха го години наред повече от 10-на окръга. Бил съм доволен, че хората са получавали добро заплащане, имали са самочувствие, решаваха им се проблемите. На втората, максимум на третата година се взимаше прекрасен апартамент и хората имаха вяра. Тях не ги интересува коя е системата, това е работа за малка част от хората. Това се определя от лобитата, какво занимаваме хората? Хората се интересуват как живеят, имат ли сигурност за децата и за бъдещето си. А ние какво направихме? Тръгнахме от нещо, за да направим нищо. Ограбихме, убихме всякакво желание у хората и сега говорим за това как се празнува 1 май и това е най-отчайващото. От там идват и тези посягания на живота, това явление никога не е било - по наше време това беше рядкост.

Фокус: Сега също се строи много, но като че ли все още нищо не е построено, визирам строителството на пътища и магистрали, вие как бихте обяснили този факт?
Игнат Раденков: Заблуда е, в тази част съм най-вещ, заблуда е. Строи се в десетки, десетки пъти по-малко. Строи се със заграбеното от спестяванията на хората. Хора с криминално минало построиха Черноморието, планинските курорти - направиха безсмислици. Една трета от хотелите в Слънчев бряг не се посещават, а други стоят незавършени. Иначе като обществено строителство, във Варна - един от големите градове - няма и 2 % обществено строителство. Цялата инфраструктура е изградена от онова време –поликлиники, училища, морски гари, спортни зали. Нямаме направено нищо ново. Едно-две кметства дадоха централни места на принципа на публично-частни партньорства на бандитите и това заблуждава, че има строителство. По отношение на магистралите - преди те се правеха с обществени средства, но народът беше спокоен, подсигурен - няма семейство, което да не е отишло на море, няма деца да не са били на зимуване, на летуване, на море. Нямаше ги решетките, никой не затваряше вратите. Няма смисъл да занимаваме хората със системи и правила - по-добра е тази система, която ти осигури по-добро бъдеще, сигурност и това е.

Фокус: Архитектурата е знание за света и се родее като познание с философията. Вас какво ви научи строителството като занаят?
Игнат Раденков: При архитектурата сега технологията е толкова напреднала, гледам ремонта на спортна зала - гипсокартон, окачени тавани, с всичко е по-лесно. Ние сме правили чудеса от цимент, гипс и вар. Много трудно работихме, технологията беше изостанала. Въпреки всичко ето ги НДК, Аспарухов мост и Спортна зала Варна. Сега гледам залата колко е красива. Тя е емблема на града. Проектирана е през 1966 г и е построена за 22 мес, и то на ръка. Можете ли да си представите – с кирка и лопата, всичко това е на ръка. Бетонът е бъркан и кофи са се носили, изливали са се колони и всичко. След Втората световна война представяте ли си какво наследство имахме? Околийските селища и селата бяха с черни пътища. Всичко това е чукано на ръка с чукче, правени са шосета, после дойде асфалтът и се изгради тази материална база, за да се равним на останалите. Никак не съм съгласен с противопоставянето на поколенията, с твърдението, че нищо не сме направили, че сме били консуматори.
Фокус: Защо избрахте трудния път тогава да отстоявате частната инициатива по времето на социализма и какво ви коства това?

Игнат Раденков: Вече нямаше как да съществува многовъзпроизвелата се партийна структура - профсъюзна, комсомолска, административна. Тогава проблемите бяха такива. Тази неработеща част искаше да напомни за себе си, че без нея не може и затискаше производството. Аз бях първият, който се противопостави именно на това. Трябва да се даде възможност на производството, на инициативата, да се пренесе производството на релсите на пазарния принцип и от там си навлякох и много, много неприятности.

Фокус: Каква е вашата оценка и равносметка за развитието на икономиката в България?
Игнат Раденков: Имаме ли икономика? Имаме ли производство? Години след като разграбихме и продадохме и подържахме що-годе някакви резултати, но вече влизаме в дългова спирала в следствие на дефицита. Никакво производство няма, аз обикалям и не виждам да се товарят тирове, вагони с производство и т.н. Всичко върви надолу, всеки го е обърнал на търговия, на далавера, няма я държавната регулираща роля. Оставиха хората сами да си борят. Мафията печели обществените поръчки, обсебва ресурса и принуждава вече подизпълнителите да работи за трохи или на загуба. Така унищожиха средния и малък бизнес и затова нещата в страната са много зле.

Фокус: В тази връзка оптимист ли сте за бъдещето на страната ни?
Игнат Раденков: Аз съм отчаян, че в чисто икономически и социален план, нищо не се предприема. Това е отчайващо. Социалната примка се затяга с всеки един изминал ден около врата на българина и аз смятам, че търпението на този народ ще свърши и ескалацията ще бъде непредвидена. Просто хората ще излязат, ще рушат. Виждате случая с акушерката. Как си обяснявате това да се случи на един нормален човек? Народът ни просто излезе от равновесие, не е на себе си. 80 % от корупцията е в сферата на строителството, нещо, което добре познавам. Шепа хора, безродници разграбиха българина и го направиха, най-беден и най-безправен. Те печелят обществените поръчки, малтретират, обсебват 90 % от ресурса на държавата.

Големият проблем е, че се уби средният и малкият бизнес и че без намесата на нашите европейски партньори ние не можем да се отървем от прегръдката на мафията и държавата.

Весела ПЕТРОВА




Потребител:


Коментар:

1. Потребител: Трън в таза на САЩ     Дата: 2015-05-02 21:43:31    
В Цюрих се проведе акция в памет на загиналите при трагедията в Одеса преди година. Организаторите й са живеещи в града и околностите му емигранти от Русия, Беларус и Украйна. На един от най-красивите и оживени в събота площади на Цюрих – Бюрклиплатц – в небето бяха пуснати десетки разноцветни балони. "Това е символ на душите на загиналите, такива различни, преждевременно отишли на небето. 2 май е траурен ден, годишнина от ужасна трагедия. Това кощунствено престъпление и до днес остава неразследвано. Настоящата власт в Украйна не го иска. Но това е нужно за всички здравомислещи хора" - казват скърбящите.

2. Потребител: Трън в таза на ЕС     Дата: 2015-05-03 22:08:22    
Изказванията на президента на Полша Бронислав Коморовски относно парада в Деня на победата в Москва се дължат на настоящата политическа ситуация, а поляците трябва да си спомнят, че руските танкове са освободили Полша в годините на Втората световна война, заяви първият заместник-председател на комисията по международни въпроси към руската държавна дума Леонид Калашников. По-рано полският президент Бронислав Коморовски нарече парада в Деня на победата в Москва "демонстрация на сила". "Ако не бяха танковете, за които говори президентът на Полша, то Полша днес не би съществувала на картата на света. Трябва да напомня, че според плановете на нацистите, Полша е била територия, подготвяна за заселването на германско население. Всички останали жители е трябвало да бъдат прогонени и унищожени. И само благодарение на руските танкове, те получиха свобода и суверенитет. Не разбирам това угодничество към политическата ситуация от страна на президента на Полша. Преди десет години, дори само преди една година, поляците не се учудваха, че тук се провеждат паради. Това не е дрънкане на оръжие, а напомняне на хората, че за съжаление все още по света съществува насилие и че армията защитава държавата от това насилие" - заяви Калашников.