Етюди за музика, младост и пари Статии,Новини,Коментари,Национализъм,Варна,България,Свят,Спорт,Култура,Тийнейджъри,Икономика,Наука и технологии

Прегледи: 3099 - Коментари: 2Етюди за музика, младост и пари

Повод за тази статия е отговор на известния руски диригент Марк Кадин на въпрос на националистБг.ком за пълната апатия на младите към класическата музика.

Ставаше въпрос за двата концерта на 23 и 24 юни от Програмата на ММФ "Варненско лято" 2 008 г. Днес ще има изпълнения на Биляна Вучкова на цигулка и квартет + танци на Галина Борисова. Ще се свирят Клод Дебюси - Соната за цигулка и пиано, по случай 80 години от рождението му.

Като втора дълга част от около 50 мин ще изпълнят Квартет за края на времето от Оливие Месиен, по случай 100 г от рождението му. Нашата редакция с интерес изслуша изказването на младата цигуларка Биляна за творческата история на второто произведение. Било написано и изпълнено за първи път в концлагер. Как е възможно това да е станало, когато фашистите са изгаряли почти всички евреи, като докато са били живи, целодневно са ги измъчвали с работа и физически уродства? Пък и как е оцелял в концлагер, ако /не/ е бил евреин? Изобщо, след като изслушаме творбата, ще преценим дали е ционистка и ще допълним отговора на г-н Кадин защо младите не слушат класика.

Освен квартетното изпълнение ще има и танцуване, полуимпровизация, ние винаги сме скептични към подобни "нововъведения?", но ще го чуем/видим и оценим. Иначе добре се е сетила г-жа Вучкова, Европа дава пари за такива "иновационни" музикалномултиестетически програми.

А сега да се върнем на отговора на Кадин. Всъщност, нашият конкретен въпрос беше: В България е трагедия почти липсата на посещения на хора под 30 г на класически концерти. Как е в Русия?

Диригентът отговори без секунда да се замисля, че това е трагедия в целия свят, не само в България и Русия. Определи причините: Компютрите, сериозната комерсиализация на всичко, включително на изкуството, /богатият предприемач се интересува най-вече от печалбата, а от класикконцерти рядко се печели/, телевизията, както и всякаквите забавления за младите. Прави му чест на Марк Кадин, който изтъкна, че никога няма да направи компромис с нивото на музиката, нищо няма да промени, за да се хареса на низките вкусове.

Той смята, че всъщност, класическата музика винаги е била "елитарна", но и такава като духовни изисквания трябва да си остане. За него в никакъв случай "елитарната" музика не бива да слиза до фолка, а фолкът, колкото и малко да е възможно, трябва да се стреми към класиката. Той сподели болката си от поведението и вкусовете на младите хора, но не посочи изхода, а според нас пропусна и една от най-важните причини младите да не долюбват "единствената" музика - класическата.

Ако творбата на Оливие Месиен е някаква ционистка творба, каквито са насила налаганите 66 % от "съвременните" композиции - народите, особено младите хора, тийнейджърите, инстинктивно го чувстват и се отвращават. Всеки честен и чувствителен човек усеща, когато го лъжат "в" изкуството. Тази "класическа" музика е категория "Б", тя е антимузика, лъжлива музика, тя внушава нечисти и противни на човека некрасиви и антиестетически чувства и помисли. Така младите разбират, че ги вкарват в мръсна игра и затварят бързо входа към тази музика. Лошото и най-лошото е, че те си мислят, при 2/3 такова звучене, че всяка класическа музика е морално фалшива, а при почти всички либералстващи автори и просто музикално фалшива.

Впрочем либерал-фашисти доминират и в "модерната" съвременна музика, която съвсем очевидно внушава примитивни, жестоки, пошли, отвратителни чувства и мисли. Голяма част от тази музика, например "Хаус" такава, според изследвания на сериозни изследователи психиатри кара младите хора да се дрогират, алкохолизират, полудяват...

Ще допишем тази статия след като чуем и филмово/театралната музика на Шостакович, Хачатурян и Шнитке утре, под диригентството на впечатляващия Марк Кадин. Ще коментираме двата концерта без упойка.

Коментар на концерта в Художествената галерия на 23 юни като І-и и ІІ-и коментар, с по 2 варианта.

І и ІІ вариант на коментара едновременно - Внушенията на композитора Оливие Месиен са пределно ясни. Няма съмнение, че той иска и е композирал така творбата, че всеки да я разбере. Дори човек, който никога не е слушал симфонична музика и никога не се е задълбочавал в нея - със съвсем малко напрягане може да схване главното, а дори и съществени подробности.

І вариант на коментара: Отначало авторът започва с кратко музикално въведение. То излъчва безпомощност, отчаяние, чувство за пълна изолация. Започва да се чувства нарастващият ужас /да не забравяме, че солистката на цигулката каза, че Оливие Месиен е съчинил творбата си "Квартет за края на времето" в концлагер/ и времето започва да изтича. Някак си внушението е, не точно, че изтича самото време, което е абсурдно логически и физически, а красивото и човечното като съществени негови слагаеми. След това в изпълнението започва да се усеща студ, космически студ, който започва да обхваща земята и хората, стига до душите. Това се препревърта във всеземна, отчайваща до всичко и до всякъде скръб. Чува се кларинет, който издава епохално страшен звук на отплуващ завинаги кораб, явно с този кораб си заминава сякаш всичко.

ІІ коментар, І вариант - Няколко дами, се правят, че разбират за какво става въпрос.

Продължаваме с І коментар - Кларинетът продължава да е виртуозно въздействащ /прекрасно, невъобразимо точно свири на него Росен Идеалов, впрочем, възпитаник на Варненското музикално училище/, инструментът плаче от името на стотици, хиляди, милиони затворени души. Усеща се, че композиторът пита защо? защо е целият този ужас? Насилие, страдание, жестокост, безпросветност - сякаш се врязват в душите и телата, трудно е да се каже кое е по-болезненото.

І коментар, ІІ вариант - Солото на кларинета е ефирно, но разтърсващо, как е разтърсващо!
Продължение на І коментар, І вариант - Чрез солото на кларинета авторът си обяснява всичко, впрочем, то е необяснимо и неумозримо, но се чувства как умът се блъска в стени отвсякъде. Стени без изход. Кларинетът-душа притихва в безутешност. Остава в чистата тъга, но без омраза към тези, които са злото и насилието. Кларинетът-душа стене и плаче, надява се, че ще има изход, може би гледайки небето или тавана, зад който знае, че е небето и вероятно, вероятно, вероятно Богът.

ІІ коментар, ІІ вариант. Галина Борисова танцува с гръб към зрителите. Така се вижда чрез пластичността й по-добре въздействието на насилието, но 5-6 човека си тръгват, музиката е твърде стържеща.

І коментар, І вариант - Целият квартет - внушава крехкостта на тялото и изобщо на живота, как лесно може да се унищожи. Но творецът отхвърля жестокостта и грубостта като свое вътрешно състояние, но идва вечната монотонност на мъченията, непоносима монотонност на ужаса.

ІІ коментар, І вариант - потвърждавам І-и коментар, ясно е, че става въпрос за концлагерни мъчения. Пак се чудя, как може немците, които разбират от музика, да са му разрешили да свири такава очевидно с измъчена душа мелодика.

І коментар, І вариант - Целият оркестър усилва усещането за болка до непоносимост. Следва музикално описание на СИЛАТА, която предизвиква унищожението на времето. В тази сила има много устрем, енергия, безпросветност, танцьорката внушава грубостта и жестокостта на силата, тя полуимпровизира. Страданието е без край, без модел, но той остава чист.
Много важно + ІІ вариант на І коментар - Вижда /това квартетът сякаш го рисува и изрича с думи/ - страданието на другите около себе си и им съчувства с цялата си душа.

ІІ коментар, ІІ вариант - Музикантите мъчат и почти блъскат инструментите, особено страда роялът.

І коментар, І /основен/ вариант - Състраданието го извисява и го пронизва. Мисли си за корена на безчовечността. Грубостта връхлита отново рязко и го стърже, реже, удря, мачка - и отново, и отново! Пак състраданието и съразбирането го поставят в прекрасното. Лъкът удря силно виолончелото, точно както се удря с жестокост по тялото. Пак мъчения, непрестанни, главозамайващи, душезамайващи, изведнъж, но съвсем леко и елегантно, фино:
След 1/2 час изпълнение слушателят/зрител започва да чувства, че идва краят на времето, без кавички! Ужас.

ІІ коментар - І и ІІ вариант. Вече над 10-15 човека си тръгват, остават снобите. Доста се заблудиха и ръкопляскаха една пауза преди края.

І коментар - Биляна е чудесна цигуларка /ІІ-ият коментар да замълчи/, тя свири много чисто, всяко движение внушава кристално ясно чувството. Възхитителна е. Цигулката плаче красиво и искрено. Цигулката в диалог с рояла тъгуват за свободата и красотата. В контекста на досегашното чуто всеки почтен зрител разбира наистина какво са свободата и красотата. Потъваме в този чуден диалог на цигулката и рояла - Човекът си спомня/мечтае за всичко, което е животът, за неговата жива красота. Но какви мечти, каква аналитичност - реалността е - времето свършва.

ІІ коментар. Поне 15-20 секунди слушателите не разбраха, че е дошъл краят на музикалното изпълнение. Не разбраха ли, че трябва да ръкопляскат, щом не са усетили това, значи не са вникнали в духа и музикално-философския код/ход на творбата?

І коментар - Какво произведение за страданието, да го помним, че може да ни се случи пак и не бива обаче.