Прегледи: 1881 - Коментари: 0
СМЪРТТА НА НИЦШЕ

СМЪРТТА НА НИЦШЕ

Фридрих Ницше е крайно силно подценяван немски философ от днешната либерална легионерска философска доктрина.

Самият учен няма нищо общо с Адолф Хитлер, с НДСАП - Германската националдемократическа социалистическа работническа партия, но някак си това е набивано в мозъците на следвоенното поколение след 1945 г и си остава като порочна следа в съзнанието на милиони европейци и северно- и южноамериканци, африканци, азиатци и "океанци". Редакциите на националистБг.ком и РодинабГ.ком обаче не са подвластни на волунтаристическите оценки на философското наследство на немския гений. Той умира през 1900 г на 25 август, след тежка за тогава нелечима болест - сифилис, няма как да е нацистки свързан по време на живота си. Всъщност Хитлер се възползва в "Своята/Моята борба" лаически от философията на Ницше, но съвсем целенасочено и успешно от причината за смъртта на болния Фридрих - обвинява за разпространението на заболяването на стотици хиляди немци световното еврейство, което, според австрийския художник, е целенасочено промотирано от тях чрез проституция, мъжеловство и т.н.

Самият Ницше има основна заслуга във философията с откриването и прононсирането на Човекобога, т.е. с обръщането на идеята на християнството от теоцентрично, богоцентрично единство - в човекоцентрично, хомоцентрично виждане на битието. Нищо общо обаче няма Човекобогът на хуманиста философ с античовешките идеи на хитлеризма. Никъде в своите трудове Ницше не поставя немската или която и да е нация или раса над другите. Става въпрос за друго - че, според Фридрих, човекът може да е богоравен, да надделее над всичките си слабости и да владее над света. Да бъде Бог като човек. Човекът, а не нацията или расата.

Независимо от Ницше до идеята за Човекобога стигат почти по същото време - дали малко по-преди или малко след това няма значение - нашият Христо Ботьов и руският писател Фьодор Достоевски. Темата за Човекобога е крайно необичана от християнските църкви, те държат на Богочовека.

Къде обаче е слабото място, "Ахилесовата пета" на богочовешкото разбиране на Божественото? За мене това е съвсем ясно - ако ли Исус Христос е Бог, то неговото страдание на Кръста е не толкова "страдание". Щом е Бог, то е ясно, че ще възкръсне и няма реално да загине, изчезне, да свърши съществуването си. Обратното, ако е човек с човешки произход, то тогава той умира и е несъмнено Вселенски по-божествен герой..., "Финита ла комедия"!

Мога само да потвърдя, че самият Христос /той несъмнено е съществувал и несъмнено доказателство за това е, че исторически доказано съществувалият Савел/Павел е общувал наживо с учениците на Спасителя, но пък в никакъв случай назарянинът е възкръсвал, нямаме време и място да коментираме нещо, което милиарди хора са мислели и стотици хиляди са преразсъждавали/ Човекоцентрично по-скоро е казал в преразказаните Евангелия:

"И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен небесният Ваш Отец."

Оставам на читателите да помислят върху тези Христови думи, които очевидно Фридрих Ницше е познавал...

Димитър КУНЕВ




 Потребител:


Коментар: