Прегледи: 3426 - Коментари: 4
По казуса "Бербатов"

По казуса "Бербатов"

За духовната нищета на примитивните привърженици на ЦСКА и ФК "Левски" препечатваме статията на Георги Атанасов от Спорт1.Бг. Показателен за шизофренията сред запалянковците, умело подклаждана от циничните медии, е снимката и текста под нея от "донбалон.еу". То бива-бива, простотия, ама чак пък толкова, особено ако прочетете коментарите на запалянковците, които сме спестили на уважаемите си читатели:

За Касъм паша, Мистър и Сър...

Тези дни по принцип сбърканата ни нация /бел. нацБг - за такъв израз в Турция се лежи в затвор, а в САЩ, Русия, Франция, Англия, Германия и Китай завинаги ставаш клошар/ като че ли се ориентира в казуса "Бербатов" и като цяло симпатиите на нормалните хора се насочиха към футболиста за сметка на кресливите "патриоти", които бяха решили да се правят по-католици от папата на гърба на Митко. Общо-взето, с малко помощ отстрани, облъчените от "Биг Брадър" загряха, че истината съвсем не се намира в поднесения им сурогатен аламинут за наивници. И съвсем естествено от общественото обръщение отпадна идиотската опция "предателство", лансирана в първите часове след драмата.

Много нещо се изписа и изговори от различни позиции по повод оттеглянето на мегазвездата. Да спомена и моята гледна точка - Бербатов не може да бъде упрекван за човешкия си избор, още повече от некомпетентни и непочтени съдници /бел. нацБг - кой определя почтеността, да не би НПр Атанасов - ???/, които нямат нито професионален, нито морален капацитет да се произнасят за неговата личност. Това е! Всичко друго е болшевишко-профсъюзна демагогия от репертоара на „сините боклуци" а'ла доносника от Д/Ф/С Левски-Спартак Георги Марков /бел. нацБг - тук ръкопляскаме на Атанасов, но питаме: Че в ЦСКА нямало ли е доносници???/, приватизирали от двадесет години стремежа на хората за промяна.

Не ви ли прави впечатление технологията, по която уникалните футболисти на България периодично са поставяни под удар? Ако някой е забравил, ще припомня накратко как през втората половина на 80-те Христо Стоичков беше анатемосан от партийните медии като "черната овца", която трябва да бъде отлъчена от стадото в името на социалистическия морал. Хората на Левски-Спартак по цялата тоталитарна пирамида направиха няколко опита да го ликвидират в зората на неговия поход към върховете, дори в един момент бяха на път да успеят, но в крайна сметка Ицо устоя на всичко с подкрепата на "Армията", естествено. А причината беше проста, дори елементарна - гладиаторът от Пловдив се беше превърнал в заплаха за милиционерския тим, защото газеше по терена като луда крава теле и Наско, и Гиби, и Ники Илиев, и Кокала, и Краси Коев..., въобще всички примадони с пагони.

После дойде САЩ-94 и весталките от медиите, обслужващи вече "демокрацията" вместо Партията, се видяха принудени да пеят патриотични дитирамби за омразния Ицо. Наистина не е лесно да славиш през стиснати зъби и в отровна слюнка този, който ти се привижда като кошмар с номер 4 на гърба?! И тъй като в златната петилетка между 93-та и 98-ма нямаше за какво да се хванат на терена, измисляха всевъзможни "морални и социални" критерии за компрометиране и принизяване на "ужасния тип", седнал с мокри гащи в ложата на кралицата. Невъзпитан, първичен, груб, арогантен, голям играч /ах, колко мъка!/, но лош човек! Под сурдинка го нарекоха "кюрда", а кампанията анти-Ицо беше официализирана чрез специално манипулираната анкета на "Нощен труд" за футболист на XX-и век, в която един гол на Гунди в контрола на "Уембли" беше оценен по-високо от "Златната топка", КЕШ и световното признание за Стоичков.

А колко нежно и перфидно внушаваха на публиката, че Ицо всъщност е пръв между равни в националния отбор. Изтъкваха значението на вратаря Боби Михайлов, на защитниците Хубчев, Кременлиев и Цветанов, на Златко Янков, но съкровената им идея беше да отъркат в американския триумф своя клубен любимец Наско Сираков. Независимо, че той бойкотираше представителния тим преди "Парк де Пренс", а историческият му принос за четвъртото място се свеждаше до един късен гол за "точния резултат" в групата срещу Аржентина. Да, вярно е, че Емо Костадинов и Любо Пенев ни класираха за световното, а Стоичков ни заведе на полуфинал, но да не забравяме и "сините" труженици от ариергарда. Никой не ги е забравял и подценявал, нека обаче си ги представим за миг в Щатите без "кюрда"?! Нали същите герои месец и половина по-късно ни подариха милата Олимпия /Любляна/...

Впрочем спекулацията с личността и колектива безотказно се прилага от истеричните мобилни микрофони и писалки. Така както образът на планетарната звезда Стоичков беше размиван при всеки удобен случай в отборната, "бригадирска" лексика, така и Бербатов непрекъснато трябваше да плаща данък "Талант" по време на своето десетилетие в националния тим. Спомнете си само безкрайното стадо от "куци сини коне", което Митко беше длъжен да влачи на гърба си - Гонзо, Топчо, Коловати, Пажин, Томашич, Мечо, Бижутера..., а напоследък му готвеха Хичо, Сърмов, Домовчийски... Не стига това, ами по едно време се намериха нахалници, дръзващи да слагат на един кантар стигналия финал в Шампионската лига Бербатов и проваления от Рен пред Анадола до Риека и обратно Георги Иванов!?

Интересно е, че съдбата на всеки от двамата най-големи български футболисти е преплетена с ярка червена линия. Не толкова заради произхода им от ЦСКА, колкото заради избирателния подход на медиите според отстоянието на Ицо и Митко от "Армията". Да си спомним например как явната неприязън към Стоичков от петилетката му в ЦСКА и след това в Барселона, която не беше смекчена даже покрай емоциите от САЩ-94, изведнъж отстъпи място на "синя любов необяснима", когато младият национален селекционер беше включен в Сираковата схема. Стигна се дори до фарсовата ситуация "кюрда" да бъде бранен на амбразурата от най-яростните си зложелатели, само защото в определен момент Ицо се беше оказал попътен и удобен на "Герена". Бъдете сигурни обаче, че индулгенцията е временна и ако в един хубав ден той се завърне в ЦСКА всичките му "грехове" от периода с червения екип ще бъдат актуализирани с лихвите. Независимо от близо четвъртвековната давност - кошмарът с номер 4 отдавна е прескочил от миналото в сегашното столетие.

Нещо подобно има и в битието на Бербатов. Той излезе много млад от Борисовата градина и дори не успя да отбележи гол на Левски. Освен това във футболния фолклор беше записано и известно напрежение между сектор "Г" и момчето от Благоевград в периода, когато Митко стъпваше на краката си и поемаше първите тежести на славата и отговорността. Именно поради тези обстоятелства и най-вече заради кратката червена биография на художника с топка, той дълго се радваше на особена, надпартийна симпатия. Разбира се, "сините весталки" не пропускаха да го захапят по един или друг повод, когато трябваше да се бутат пред знамето Гонзо и сие, но това бяха бели кахъри на фона на десетгодишната война анти-Стоичков. Нещо подобно, макар и по-приглушено, се случваше и с яркочервения Мартин Петров, докато за Стилян се наложи правилото - или добро, или нищо, откакто вторият Петров се облече в синя фланелка...

Ако проследим хронологията на дебатите около националния отбор ще забележим, че атаките срещу Бербатов ескалираха през последните година-две, когато той започна да афишира определени свои позиции. На първо място това беше публичната тайна за неговата нетърпимост /бел. нацБг - това бълнувания ли са на Атанасов??/ спрямо стадото "куци коне", развеждано по световни и европейски квалификации от задкулисната комбина, завзела БФС и позната в различните си превъплъщения като "Ко"-то...Освен това Митко очевидно се дразнеше и от тарикатите от Изпълкома, и от дуета СС, с който бе на път да скъса още в Минск преди три години. Това вече беше напълно достатъчно за старт на кампанията анти-Бербатов, подхранвана от всекидневни черногледи "диагнози" за "английския пациент" от името на Сър Алекс. И така стигаме до може би най-голямото провинение на артиста от "Театъра на мечтите" - колкото повече трупаше младите си години, толкова по-често той споменаваше, че някой ден ще се върне в ЦСКА. А това вече не се прощава...

Голове, пасове, коефициенти, принос за България, златни топки и обувки, финали в Шампионска лига, титли на Испания и Англия, световно признание... Нищо няма значение пред табора на Касъм паша, накъдето са се запътили Хичо и Сърмата. Какво тук значат някакви си Мистър Кройф и Сър Алекс, прибрали при себе си Стоичков и Бербатов?! /Бел. нацБг - Да си запалянко е диагноза, особено когато е придружено с простотия. Впрочем, след толкова много "сини" географски открития, сега започваме с уроците и по история. Хайде, научете нещо за Касъм паша, османският пълководец, превзел Цариград...

ГЕОРГИ АТАНАСОВ

Кратко обобщение на националистБг.ком: Тя България си отива, циганско-турската раждаемост я поглъща, а те /синьо-червените тъпаци/ хабят 100 % от енергията си в омраза към ... други българи.




 Потребител:


Коментар:

1. Потребител: Коляч на свине     Дата: 2010-05-23 19:01:32    
Този комунистически педераст ГА-ГА-ГА с педерасткия мустак освинва всеки Божи ден е-пространството. Изкуствен тоталитарен отбор, създаден с несъществуващ документ и тази година ще остане без лиценз за неплатени задължения. Локо Сф заслужава да играе в Европа, а не комунистическите червени гъзове.

2. Потребител: ггфф     Дата: 2010-05-24 21:28:07    
ййййййггггггггггг гггггггггггггг г г г г

3. Потребител: фф     Дата: 2010-05-24 21:28:19    
фф

4. Потребител: ой - ой     Дата: 2011-08-09 16:26:39    
И бре Танасе