Прегледи: 3057 - Коментари: 0
Ден на четенето във Франкофонския център

Ден на четенето във Франкофонския център

Днес от 10,00 ч във Франкофонския център във Варна имаше Ден на "четенето".

Още от 1989 г френският министър Жак Ланг поставя началото на кампания "Радостта от четенето". Очевидно, още оттогава френските националисти са разбирали накъде се движи тяхната младеж. За да го подчертаят, т.е, за да стане ясно, че във Франция вече почти не се чете, от 1994 г инициативата "Радостта от четенето" се нарича "Времето на книгите" и се провежда вече 15 г. Резултатите в страната на галите са плачевни - четат все по-малко хора, все по-кратко време и съвсем малко = почти никак четат младите.

През 1998 г "Времето на книгите", с надеждата, че някой ще поиска да чете, се преименува в "Да четеш е празник", сякаш тийнейджърите могат да бъдат подлъгани от някакво заглавие, свързано с най-омразното им нещо - да четат. В тази безплодна дейност - навсякъде във Франция и навсякъде, където има франкофонски центрове по света - са мобилизирани хиляди френски просветители, учители, писатели, издатели, книгопродавци, библиотекари, че даже професори и министри. Така т.г. са организирани около 4 000 прояви - все, за да се чете.

В България гостуват сега две писателки на младежка литература - Жанин Тесон и Гют Жоли. По-скоро двете са авторки на юношеска литература. Да продължим още. Строго погледнато, юношите не четат и можем да ги /пре/назовем детски писателки. Те се постараха, а и са били в София, та им е ясно за какво иде реч. Хубавото е, че двете разбират младите хора, знаят какво ги вълнува. Големият техен проблем и във Франция и тук е, че тези точно млади хора, които трябва да четат - няма да го направят. А тези, които ще ги попрочетат - те и без това са приобщени от изкуството.

Мислим си друго - цялото българско общество трябва да се бори за душите на тийнейджърите. Тяхната безсловесност започва да става така опасна, че в най-скоро време няма да познават 90 % от българските думи. И това се отнася за над 90 % от младите. Какви високи технологии, за каква модерна България говорим. Благодарение на демокрацията се връщаме не в ХІХ век, а във времето на кърджалиите. Пълна безпросветност, национална жестокост и чуждоземски грабеж.

На фона на реалността инициативата "Да четеш е празник" е като културен пир по време на повсеместна морална чума.




 Потребител:


Коментар: