Прегледи: 3257 - Коментари: 0
Музикалният фестивал 08

Музикалният фестивал 08

Няколко дни не писахме за Международния музикален фестивал "Варненско лято" 2008 г.

Не само да не доскучеем на читателите, /някои от които познаваме и предпочитат плажа/ ами и да съберем, обобщим, анализираме впечатления. Пък и националистБг.ком не обича да слуша композитори от някакъв произход. А те бяха доста - Клод Дебюси, Оливие Месиен, Дмитрий Шостакович, Алфред Шнитке, Морис Равел І път, Морис Равел ІІ път... Не че творците от този тип са слаби или незначителни, но в музиката всеки има право на вкус.


Ще скъсаме с традицията си и ще започнем с добрата новина. На концерта на бароковия оркестър "Дивино соспиро" в Градската художествена галерия чухме чудесни творби, а изпълнителите бяха на ниво. Зрителите препълниха залата не само до края, а и отстрани, не стигнаха допълнителните столове, както и пластмасовите. За първи път чух великолепните творби от португалските композитори Педро Антонио Авондано и Франсишко Антонио де Алмейда. Като втора част се насладихме на по-известните у нас Арканджело Корели и Доменико Скарлати. Шеф на оркестъра е италианецът Масимо Мацео, но повечето изпълнители са португалски, там е и седалището на групата.

Когато човек слуша бароковата музика, мислите и чувствата му се връщат в онова благословено време на ефирност, чистота и полет на музиката и духа. Репортерката на в "Морски труд" определи тези творби като благородни и леки, но и повърхностни. Не можем да се съгласим. Защо хората бяха изпълнили залата? Нашето време има нужда точно от тази чистота и светлина на средновековната музика. Виждаш как душата на композитора лети леко като птица, а не стърже пода като капризен шезлонг от ХІХ-ХХ век. Особено солистката - Жоана Сеара и нейното сопрано изпълнение пълнеха очите и сърцата с радост, упование, наслада, светлина и божественост.

Да се върнем на шезлонгите. Нещо такова стържещо звучеше още на пресконференцията на PROMS - някакъв меланж от класика и джаз изпълнения. Хубаво направил шефът им румънец, спечелил пари от интеркултурните проекти на ЕС. Той каза, че събрал млади изпълнители на предварителен Фест в Букурещ, та така направил интеревропейската си група. Млади, зеленосвежи девойки и юношомладежи. НационалистБг.ком попита един французин от множеството изпълнители - какво ще вложи в "интеркултурния" проект от своята френска самобитност? Всички се смутиха, а горкото момче нищо не каза. После шефът им ми обясни като на малоумен, че китайците били над милиард, но езикът на музиката бил по-голям.

Ами тогава защо от 1 и половина милиарда китайци почти никой не разбира пък и не чувства Морис Равел, например. Друг е отговорът на Бендмамен, че Франция е страната на изящното, на елегантното, на свободното - дори фриволно, страната на лекотата в духовното пространство, на нежността и на това негово, което усеща със специфичната си душевност в неповторимата френска духовно-музикална Вселена. Както и да е. Пратихме човек на двете концертни вечери на "ПРОМС". Нашият репортер сподели, че първата вечер просто са свирили класика, а втората пак почнали с класика и приключили с джаз. Взели европейски пари хората, но дали не са антикултурни посланията им, вместо "интер"културни?

На 30 юни слушахме квартет "Димов" в почти обновен състав. Много български от Марин Големинов бяха неговите квартет № 4 и № 8. Чувстваше се и свежестта на българската душа, и виденията сред родната природа, и националната болка и надежда. Те впрочем, прозвучаха за първи път във Варна.

Като пиша Варна, се сещам, че на нито един концерт не беше видяна завършилата Консерватория и общинска съветничка от варненската "Атака" Евгения Александрова. Не обича ли тази музика, не я разбира ли, бойкотира програмите на Румен Серафимов от общинската администрация ли или просто си вей байрака из по-насладителни заведения?

След Големинов квартетът на проф Димо Димов изпълни дълъг квартет от Равел. "Доловихме" в музиката характерното за племето - беше фино изразено как обичащата душа скрива чувствата си, може би от страх да не бъдат уязвени и омърсени или просто това е характерно за тази етническа душевност.

Накрая квартетът, непосредствено след Равел за бис изпълни "Чучулигата" от Хайдн. Кратко, но великолепно музиката летеше като птица - красиво, всевиждайки, всеобичайки, стигайки до всяко човешко сърце.




Потребител:


Коментар: