Прегледи: 715 - Коментари: 0
Най-красивата жена във Вилхелмсхафен

Най-красивата жена във Вилхелмсхафен

Този почти изолиран заради крайната си точка немски град е разположен в най-северозападната част на страната, край дълъг залив от Северно море - Nordsee.

В селището живеят около 80 000 души, като то е крайна гара на жп линия, която го свързва с центъра на провинцията Долна Саксония – Niedersachsen – Хановер и оттам с германските области. Но моята приказка за "принцесата" на северния град има само като фон Вилхелмсхафен, който е най-голямата военноморска база на Немско не само сега, а още преди и по времето на Първата световна война, а после и по времето на Третия Райх.

Аз бях в града или градчето /по германски мерки/ по покана на мой приятел, който изработваше протези за долни и горни крайници, майстор в занаята. Поостанах и заживях в квартал, в който повечето от 3-4-етажните сгради, строени предимно през Втората световна, са били предназначени за военни моряци. Апартаментчето, около 50 квадрата, разполагаше с кухничка, където се хранехме и гледахме тв, неголяма спалня, средноголям хол, където приятелят ми бивш джазбандист държеше солидна уредба с тонколони, йоника, барабанчета и т.н.

Хората по улиците, дори непознати, се поздравяваха с краткото "мойн", вероятно съкратено от "Guten Morgen", приветливо усмихнати, без обаче да проявават никакъв жив интерес към личността, към която е поздравът. Който е живял в тези северни части на Германия, добре разбира какво искам да кажа...

I – Видях най-красивата жена, приказно хубава в "моя квартал". Тя разтуптя сърцето ми буйно и не можах, въпреки възпитанието си да съм деликатен с дамите, да отвърна поглед от лицето й. Беше със сини очи, естествено смолиста, недълго подстригана коса, но очите й бяха пълни с топлина, доброта и женствена магия. Тя беше сама, поздрави ме учтиво с вече споменатото "мойн" и се загледа замалко в бялата ми бейзболна шапка с надписа на любимия ми отбор Славия.

Аз вдигнах внезапно ръце и някак си показах възхищението си от това светло, приказно, мило създание на природата. Тя се усмихна, защото видя, че не го правя нахално, а с интелектуално-естетически възторг: "Вие сте принцесата на Вилхелмсхафен" – успях бързичко да кажа, но не погледнах след нея. Сиреч: Не Ви закачам, но не мога да премълча, че ме възхитихте.

След няколко, може би 2-3 дни я видях отново, като вървеше хваната за ръка с един черен афроевропеец. Тя можеше да има всеки МЪЖ във Вилхелмсхафен, в града имаше няколко адмирала, изобщо висши военни чинове, най-богатия цивилен, всеки, когото би пожелала. На 22, най-много 25 години, в цъфтежа на живота си, във върха на своята жизненост и женственост, би могла да живее в центъра на Берлин или близките Бремен и Хамбург, в централния град на света, но в това уютно, но скромно градче беше избрала африканец.

Аз самият съм имал интимна приятелка негърка и най-малко мога да бъда обвинен за расист. Но след два-три дена я срещнах пак сама и реших да я заговоря за най-важното...

II – Моят немски е сносен, но е възможно да не може да изкаже някой фин нюанс на душата, някоя по- или най-сложна мисъл, но в разговора тя разбра всичко важно, което й казах. Попитах я направо, без заобикалки: Защо? "Warum?"

"Ти можеш да имаш бъдещ адмирал за любим, аз самият съм имал хубава любов с негърка от Южна Африка, но при тебе не е ли мода, внушение на тв, някакъв опит да се покаеш за греховете на фашистите? Животът е само един и нищо не се връща назад. За жената времето е най-скъпоценното богатство, младостта е центърът на живота, а не мултикултурата. Цялата земя ще тъгува за истинската Германия..." Точно това й казах, помня го.

Тя ме попита какъв съм, казах й че съм българин и съм бил учител по литература и зам.-директор на училище, но какво значение има моята личност, когато Принцесата на Вилхелмсхафен не е избрала германец, а чужденец? С няколко думи споделих какво съм придобил от Гьоте и Томас Ман, нямаше време за Шилер или Бетовен.

Беше впечатлена, но каза, че няма да се откаже от приятеля си. Не искала немец, особено от Вилхелмсхафен. Попита ме дали съм видял колко много хора в инвалидни колички има в града, а и в нейни роднини имало инвалиди, защото в него често се женели роднини, дори без да предполагат за роднинство и че това е някаква инцеста, деформирана генетика заради затворения за избор кръг в този неголям град.

Аз в премълчан вид й казах, че това е някакъв опит да скрие увлечението си по модата – защото днешните германци не са с НИЩО виновни за миналото. Бях категоричен, че в днешна Америка има много повече черен, отколкото бял расизъм, и това се подклажда от пресата.

Бях много мил, изключително добронамерен към тази млада, най-най-красива немска жена, повторих й го няколко пъти. И тя… се замисли. Нямаше време за повече думи...

III – А можеше да не я спра и просто да й кажа, с уж доброжелателна усмивка: "Вашият избор на приятел е правилен, модерен, какво толкова, че родителите Ви не го одобряват?"

Започвам след 4-5 години, след като отдавна съм в България, да мисля, че никога не съм говорил с най-красивата жена във Вилхелмсхафен. Че не съм я виждал, не съм й се възхищавал, не съм я видял редом с този чужд, субсахарски мъж, нямам нищо против него или който и да е мъж на света поначало.

Че в Германия красивите жени избират своите любими, съпрузи не по тв истемблишмънт модата, а със свободното си сърце и душа. Защото светът има нужда от истинската Германия, а не от коленичилата под подметката на Мамона.

Иначе "мойн" ще звучи фалшиво дори и най-вече в Африка, а Бах ще бъде джазиран по престъпните и безпросветни улици на Сан Франциско.

Димитър КУНЕВ




 Потребител:


Коментар: