Без съмнение, при Бай Тошо /комунизъм в България не е имало/ нямаше бедни хора. Дори нещо повече - нямаше безработни, просяци, клошари, проститутки, улични и едри престъпници - "предимствата" на демокрацията!!!!! Колкото до "тежкия труд" през комунизма - всички доморасли демократи се тюхкаха, че социализмът направил българите нетрудолюбиви. Ами до 9 септември трудът в България е бил тежък физически /чети: не само Вапцаров, а Йовков, Вазов, Елин Пелин, Асен Разцветников, а аз го знам от дядо си, среден селянин - 99 % от работата по полето, в зеленчуковите градини, бостаните и овощните градини е бил ръчен - окопаване, плевене, торене, оран, брануване/. Щом идва 9 септември идват тракторите, комбайните, булдозерите, багерите и пр. Става лесно и богато да се работи на село. Но работните места с тежък труд изчезват. Затова става и имиграцията в градовете. В САЩ /любимата на тъпанарите/ със селско стопанство се занимават под 1 % от хората.
Що се отнася до национализацията - то не е имало реално що да се национализира. Във Варна, например, но така е 100 % в България - е имало само "Кораловаг" - предприятие с едно хале, горе-долу на един етаж, нито един произведен локомотив или вагон. Българският флот е имал общо 5 000 Бруто регистър тона. Преди 10 ноември /Денят на поробването на България от Европейския съюз/ българският флот бе достигнал 2 000 000 БРТ, т.е. - 400 пъти повече спрямо преди 9 септември. Варненските корабостроители, които "несъгласен" определя за експлоатирани с "безплатен труд" - вземаха от 750 до 850 лв чисти пари /днес това са над 3 000 - тогава билетчето за автобус бе 0,06 ст, а хлябът "Добруджа, 10 пъти по-добър от сега - само 26 стотинки/. Всяка вечер корабостроителите бяха на ресторант, за 3-4 години си купуваха тристаен апартамент с площ 85 кв.м средно. А в Корабостроителния завод работеха около 10 000 работници и специалисти, произвеждаха се 7 до 10 кораба годишно - от 5 000 до 100 000 БРТ. Днес - при демокрацията се произвежда 1, мах 2 кораба по 38 000 БРТ. Да не говорим за Кораборемонтния завод, Елпром, Радиозавода, Метал, Заводът за дизелови двигатели, Заводът за бира /даже и той днес не работи, а 100 % от бирата в България е собственост на чужденци - при 1,5 млн дневно изпити бири в страната и по 50 ст печалба от всяка - на ден Западът краде по 750 хил, годишно - 275 млн лв годишно/ и пр.
Народът три пъти гласува за времето на Бай Тошо - през 1990, 1994 и 1995 г - това показва, че е бил доволен от онова време. Впрочем, в бившата ГДР нещата са почти същите.
А лъжите за "полупроводниците" се опровергават със снимки. Такива, като на ТЕЦ Марица - Изток има не десетки, а стотици. Това не са тъпи вицове за полупроводници, а мощна икономика.
Най-важното - ще дам за пример град Добрич. Преди 10 Ноември 1989 г в града работеха 10 крупни завода. Сега - само 2 "половинки". Добрич изнасяше примерно килими, облекла и обувки за Западна Европа - средна печалба на година по 500 млн лева. Не стойност на изнасяното - а печалбата, която не включва заплатите на работниците и износването, амортизацията на машините. Добрич е нараснал от 5 000 на 100 000 от 1944 до 1989 г. Хората живееха в просторни 3 стайни апартаменти, от село имаха евтини продукти, а сега масово изтичат млади на Запад, където работят като скотове и правят още по-богат Запада.
Що се отнася до "условията в западните фирми", Бай Тошо беше най-модерният от източноевропейските секретари - по неговия път тръгна Дън Сяо-Пин и сега -
Китай е № 1 в света. Комунистическа пазарна икономика, нещо, което Западът никога няма да постигне.
Затова и западняците ще загинат, самоизяждайки се в собствената алчност, грабеж, липса на модерно държавно мислене и деградация.
Нищо не разбира "несъгласен" от ДС. Партията командваше 101 % ДС и а някой от ДС не слуша - а го пращаха на мястото му. Варненският партиен бос Тодор Стойчев беше влязъл в конфликт с местния шеф на ДС - Аргиров - "Хищника". И познайте кой се наложи - Хищникът беше уволнен и пратен в най-глуха пенсия. Оставиха му само любовницата.
Същото беше положението в ДС в цяла България. Единствената им победа над ЦК беше арестът на Янчо Таков. Но и там има мнение, че Живков е казал: "Така да бъде!"
Пропуснах да кажа за военните заводи: В Казанлък, Карлово, Сопот, Пазарджик, Търговище и още 50 български града /един от тях е Провадия/ заплатата беше над 800 лв средно. Само за 1 година /1977/ България беше изнесла в Ирак продукция за 2 млрд лева. А следващата година България изнесе в противника на Ирак - Иран, радари и танкове за 4 млрд лв. А сега - купуваме бракувана американска и белгийска техника. А руските танкове в "грузинската" война разгромиха "супермодерната" щатска техника. От 1 600 танка руснаците са загубили само 2, и то защото сбъркали пътя и паднали в дерета. Тук само с помощта на дървени трупчета по броните и опънати мрежи - елиминират суперскъпи американски противотанкови ракети - всяка по $ 50 000. А са изстреляни поне 1 000 такива ракети.
6. Потребител: Трън в таза на Запада |
e-вестник
