Прегледи: 3500 - Коментари: 0
Ботев и варненската скука

Ботев и варненската скука

Надявам се, че поне 50 % от днешните българи знаят кой е Христо Ботев.

Защото на паметника му в Алеята на възрожденците в Морската градина днес все пак имаше около 500 души. 100 от тях бяха моряци и военният оркестър - бяха дошли по задължение. Около 100 бяха "официалните"/?/ лица, повечето дошли по служба и заради личния пиар. Около 200 бяха под натиск дошлите ученици, за които ще стане дума по-късно. От 100-те варненци, присъстващи по желание, 90 % бяха пенсионери, дотътрали се от скука и по навик на тържеството.

А, забравих и 30-та журналисти, повечето от които са що-годе патриоти, но имаше и такива, които недоволстваха не само по навик от горещото време. Не че беше чак толкова жежко, но за някои Ботев е досадна работа, а не духовен връх.

Отпред, пред паметника на Гения се бяха изтъпанили кметът, митрополитът, общинският председател /закъде без него/, замобластният, депутатите Христо Кирчев и Андрей Пантев и редица "видни лица", между които и един жиголо, самонастанил се с лакти и долни интриги в една националистическа партия. Впрочем, от парламентарната "Атака" имаше само двама души, които поднесоха не особено хубав венец.

През цялото време на тържеството, дори и по времето на 3-те минути тържествено мълчание и след това при изпълнението на Химна, 6 момичета на 12-13 г бяха седнали на пейка на 50-60 м от паметника и пушеха с азисово наслаждение. Над 95 % от учениците хабер си нямаха какво точно е Ботев, а една около 16-годишна ученичка през почти цялото време се хилеше и имитираше ударите на чинелите. Изобщо, младите хора искаха долнопробно шоу, какъв ти Ботев, каква ти саможерва, какъв ти чист и велик национален апотеоз. Общественият дух, изцяло манипулиран от мизантропския ционизъм, е превърнал младите хора в неморални пигмеи, в безплодни чудовища, в завършено примитивни порноакселерати.

Защо е така? Ами аз се питам, кое от официалните лица пред паметника може да възпламени душите и сърцата на младите хора? Особено ясно се видя безпомощността на национално-варненския елит при речта на проф Андрей Пантев. Доказано интересен, роден оратор! Той се опита да говори емоционално и исторически мощно.

За съжаление се получи една от най-скучните му изяви. Ни в клин, ни в ръкав той нарече изявата на Ботев "рицарство", което може да ни помогне, когато сме "себенеуверени". Себенеуверен се почувства самият професор, когато видя и осъзна колко малко хора се интересуват от словесното му изкуство. Слава Богу, официозното присъствие беше зад него и той с очите си съзираше почти пълното безразличие към това, което говори. Макар че отхвърли оценката на днешния ден като най-тъжен български и го определи като празник на българското "жизнеутвърждаващо веселие", никой не му ръкопляска и не го аплодира, дори в самия край аплаузите бяха плахи и слаби.

Така е, всички официални лица българинът възприема като лъжци, олигарси и грабители. Андрей Пантев допусна и съществена политическа грешка. Той определи Кирил Йорданов като "един, почитан от всеки кмет". Хората от СДС сред "сганта избрани" - се усмихнаха иронично, нали първоначално градоначалникът беше "тяхна" стока. Но като се замисля, че 99 % от българските кметове са по-малко почитани от варненския...

Общинският съветник от "Атака" Красимир Маринов пък говореше високо по GSM-а си, докато военният оркестър тържествено свиреше и се полагаха венци. Защо в знак на уважение към празника на Ботев не си беше изключил апарата, негово съветничество няма да се отчита пред варненци, я!

Двама-трима полицаи пазеха да няма нахално движение пред паметника. Една нахакана около 18-годишна девойка се опита безочливо да пресече. Показа напиращите си едри гърди под полупрозрачна черна блузка, уверена, че с тях може да постигне всичко в живота. Явно как е чела "До моето първо либе", защото очевидно си мислеше, че всички мъже са първични цицеугодници. Тя не се интересуваше нито от Ботев, нито от който и да е човек на света, освен от своята "сексапилност".

Не чух и не видях ни един човек, който да си дава сметка къде е и какъв ден е днес. Духът на Христо гледаше отгоре, от своето светло безсмъртие и гневът му беше толкова голям, колкото по време на варварското турско робство. На нас българите ни остава да се уповаваме само на неговия гениален ОВЛАДЯН гняв.

И на непоколебимата му любов към Отечеството.

2008 г




 Потребител:


Коментар: