НА ЛЕТИЩЕТО В КАБУЛ 16/17 август 2021


НА ЛЕТИЩЕТО В КАБУЛ 16/17 август 2021

На летището в Кабул гладуват хора.
На летището в Кабул са хаосът, лъжата и страхът.
Американските войничета отсяват кой да отпътува,
по йерархията, спусната
ог вашингтон, от Капитолия и КАПИТАЛА.

Афганистанската девойка плаче.
Не виждате очите й –
светът е хаосът, лъжата и страхът.
Светът е променен -
светът е старият, светът е същият.
"Даваш ли даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!"
На летището в К...

Прочети цялата статия


КОГАТО имаше любов


КОГАТО имаше любов


КОГАТО имаше любов


Когато имаше любов,
и не защото бяхме млади,
целувката бе дар от Бог,
бе по-веществена от всички сгради,
когато имаше любов
по пейки, улици, площади.

Тогава имаше любов.


Защото имаше любов
по пейки, улици, площади,
защото имаше любов,
бе по-веществена от всички сгради,
целувката бе дар от Бог,
и не че само бяхме млади,
когато имаше любов.

Димитър КУНЕВ,
април 2021


Прочети цялата статия


ФИЛОСОФСКАТА цифровиада


ФИЛОСОФСКАТА цифровиада


Десетката /Дузината/ е страшно важна,
седмицата изглежда сложна,
пък единицата е Воля -
свърши поне едничко нещо,
свърши го в цялост и докрая.

Тук двойката е полуслята
в противоречие всевидно.
А тройката е извор ясен -
"Не-А" и "А" обединява,
защото връзва строен възел.


ПЕТИЦАТА е чудо-приказ,
тя носи мъдростта световна,
огрява вечните загадки -
на всички отговаря с всичко.


Димитър КУНЕВ
февруари 2021



Прочети цялата статия


НИЗИНА


НИЗИНА

Погрознели, безплодни жени,
редом с мазни и стари траверси
изчертават изтеклите дни
с блатна кал в коловозите черни.

Черна тиня повива деня.
Черно слънце постила земята,
черни книги духа ни сланят,
черни звуци дерат Свободата.

А в ръцете на гниеща нощ
страшна скръб белоцвети помята,
животръпната светла любов
се превръща в жабясало блато.

Удушените наши души
без ковчези, без чувства потъват,
нещо жвака, камъшът шуми,
мъртъвците надолу се смъкват.
1997

---
Зажаднели за ...

Прочети цялата статия


БЪЛГАРСКИЯТ КОД/КЛЮЧ/ В НАЙ-БЪЛГАРСКИЯ РАЗКАЗ НА ЙОРДАН ЙОВКОВ


БЪЛГАРСКИЯТ КОД/КЛЮЧ/ В НАЙ-БЪЛГАРСКИЯ РАЗКАЗ НА ЙОРДАН ЙОВКОВ

НЕ БИВА нито за секунда да забравяме ние българите, че Йовков, както и подпоручик Дебелянов са български офицери.

А и още нещо "по темата" – първото заглавие, поставено от жеравненеца на цикъла от 10 разказа "Старопланински легенди", е било ни повече, ни по-малко "Български легенди". А дали то е било "Старопланински" /Бел.Д.К – По същността си пак "Български"!/ заради родното място на писателя, дали заради романтиката на Стара планина, дали з...

Прочети цялата статия


Човекът и богът


Човекът и богът


Човекът и богът


Всичко, което е

композирано,
изпято,
музицирано,
изрисувано,
изваяно,
построено,
извоювано,
казано,
изиграно,
написано
за бога

е направено
от Човек.


Димитър КУНЕВ
30 декември 2020
Варна
Снимка: РодинаБг



Прочети цялата статия


СЪРЦЕТО


СЪРЦЕТО


Сърцето


Светлината не идва от бога,
а от светло човешко сърце,
то яснее над тъмни тревоги
и пригрява студени ръце.

То тупти със всемирния ритъм
на света-на човека до теб -
и обича докрай, без да пита
за отмора, за страст, за кортеж.

То е кротко и ядрено-силно,
надлогично в душата ядро -
тъй с туптежа всегрижен полита,
вседарява всеясно добро.

Светлината не идва от бога -
тя ни стопля с Човешкия огън.


Димитър КУНЕВ,
декември 2020



Прочети цялата статия


СРАМНО!!! Това ли е Йовков?


СРАМНО!!! Това ли е Йовков?

Димитър Кунев

СРАМНО!!! Това ли е Йовков?
(По повод тазгодишните награди в националния литературен конкурс на името на Йордан Йовков)

Във връзка със 140-годишнината от рождението на Йордан Йовков на 27 октомври 2020 г. община Добрич присъди традиционната Национална литературна награда „Йордан Йовков“. Комисията за определяне на наградата е в състав: д-р Кремена Митева, носител на Отличие за принос в научното изследване и популяризиране на Йовковото литературно наследство през 2015 г....

Прочети цялата статия


/"/Антропология/"/


/"/Антропология/"/


/"/Антропология/"/
т.е. Либералните кхмери


ЧОВЕК добролюбив, разумен, щедър.
Отсреща отродена сган и гмеж немъжка,
платено либералничене маниерно,
когато кхмери богове-лъжи /"/възвръщат/"/.

Мълчание на старците троянски,
когато стройната Елена преминава!
Стерилизират митове по бански -
чевръсто преградират скришом слава с лава.

А чувствам САМ Всемирността всевечна
със порите на моя всеобречен разум -
излайват в хор: човек е мит обречен,
а Българско било...

Прочети цялата статия


ПАРИЖ


ПАРИЖ - ПАРИЖ



Париж


Червените вина на Ърнест от Париж,
гърдите на жената плавно-бели -
да-тръпнеш-във-наслада-да-гориш,
в изкуството на чувства да се целиш,
леглото ти да бъде химнът на страстта,
душата да танцува ведро-нежна,
да бъдеш Аполон до тънкост в любовта -
венец на физико-химична среща,
животът да е свобода без грях -
подарък-рай човешки НА Земята
от мъдрост, благородство, ангел-смях -
вседаващо сърце да е цената.

Червените вина открий и виж
навсякъде-във всекиго Париж.

...

Прочети цялата статия


БРЯГ


БРЯГ


Бряг


Този бряг ли е сипей на времето,
или ние сме времето в него?


Той изтупва торбата на лятото
над утихващи дни и вълни -
двама старци се сливат със вятъра,
насмолен с грехове, с добрини.

Колко свежи треви - в сиви сипеи,
колко сухи трески сред леса,
вечни идват вълните, отиват си,
в своя път своя дял отнесат.

Ти се взираш в душата на лятото,
прелетяла през вечери, дни,
двама млади копнеят за вятъра,
насмолен с грехове, с добрини.


Димитър КУНЕВ
1997/2000



Прочети цялата статия


РЕШЕНИЕ


РЕШЕНИЕ



РЕШЕНИЕ


ТЯ стои на балкона
и гледа ли-гледа децата,
те се гонят ли-гонят -
в косите им злато от лято,
тя стои и тъгува,
проплаква си бързо за него,
няма внуци, но чува
"Обичам те, мила, най-нежно!",
тя седи всесамотна,
до чашата с чай недопита -
там край масата скромна
сивеят-говеят стените,

О, защо не целуна
мъжа по алеята ЛУННА!


Димитър КУНЕВ,
септември 2020



Прочети цялата статия


НА КЪРА


НА КЪРА


НА КЪРА


СТО месеца работиш ли на къра,
Ти знаеш зора в селския живот,
коритото, пезулчето, "простора" -
калта стомазна, волския хомот.

Копаеш-ровиш, времето проклинаш,
пари не стигат даже за развод,
умората в ръцете ти налива
олово, спиш на пръстения под.

Във мозъка отрови се набиват,
във кръчмата играеш прост белот,
за супичка събираш си коприва,
бика рогатест храниш за разплод.


Но весел си пред китналата нива,
без къра няма правда и живот.


Димитър КУН...

Прочети цялата статия


ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА


ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА

Обикновените хора


Те копаят земята и къщи строят,
неуморно отглеждат децата си в тях
и богати, и бедни в реалния свят
продължават живота след грижи и смях.

Не четат Достоевски и Ботев дори,
животуват на лодки в Бангкок, по реки
и сред пищни трапези в разкошни дворци;
нямат страх ни от бог, ни от дявол прикрит.

Не осмислят смъртта и едва ли я щат,
хаотични са както преди Прометей,
че лъщящо екранче от Новия свят
им скопява Духа. А човеци са Те!

Те копаят земята и къщи строя...

Прочети цялата статия


ЗАЩО


ЗАЩО - ЗАЩО



Защо


Обичам те,
но не защото си ми жена,
а защото си жена.


Димитър КУНЕВ
1997 - 2020



Прочети цялата статия






Предишна страница 1 2 3 ... 85 86 87 Следваща страница