Прегледи: 1986 - Коментари: 0
ЛИБЕРАЛНАТА перушина на "съвременната" българска литература

ЛИБЕРАЛНАТА перушина на "съвременната" българска литература

ЛИТЕРАТУРАТА без съмнение е наука, но "особена" наука.

А поводът за тази статия е изказване на недоразумението Плевнелиев, в последните дни от смехотворното си президенстване, в което държавният ни глава с кой ли глава каза, че "чета Достоевски, но не обичам делата на Русия". Колко е чел руския гений е неясно, но е съвсем ясно, че нищо не е разбрал Росен, защото авторът на "Братя Карамазови", "Бесове" и "Идиот" точно изследва руския дух и застава категорично против Запада – заради западното бездушие и безчовешка жестокост.

Впрочем, самият Достоевски смята литературата за "точна наука", а като е общоприето, че целта на науката е истината, то руският гений определя по-точно целта на литературата като истината за човека – от Божественото до низкото в него. Авторът определя своето творчество като "жесток реализъм" и черпи идеите за своите произведения винаги от "живия живот", като се надсмива деликатно над "либералното западничество" на някои свои съвременници.

Що се отнася до "съвременната" българска литература, тя /почти/ цялата е толкова далече от живота, колкото възхваляваната от повечето днешни доморасли творци модерна Европа е далече от бедстващата и изкормена от Запада Северозападна България. Писанията на тези еднодневни авторчета приличат на перушина без кокошка – не стават за ядене, защото материя зад тях. Тези дни чета, че някакъв си поет Пламен Дойнов бил получил годишната награда за поезия "Николай Кънчев", за мене няма значение за коя година. Като определям без съмнение тази "поезия" за некачествена политическа пропаганда, с претенции за всезнание, ще отбележа, че всичко, написано от прозападно мислещите наши "творци", е на бангладешко равнище. Пояснявам – дълги години Бангладеш, Сомалия и Сиера Леоне се "борят" за последното място в световната класация за равнище на живот.

Тези чиляци - папагалски хор на Запада – ще изчезнат в небитието не след толкова дълго време. Не желая да ги анализирам, защото няма какво да се научи от тях. Да, много философи и епохални литературни критици, като са коментирали посредствени философи и автори, са написвали свои фундаментални трудове. Ще се спра съвсем накратко на Георги Господинов, един превъзхваляван от наши и чужди леберастващи критици автор. Този г-н Господинов с голямо съжаление прие като проклятие Брекзита, избирането на Тръмп за президент на ФАЩ, а в творбите си проявява съчувствие към малцинства и мигранти. За такъв "съвременен Херцен" Достоевски би казал с фин сарказъм: "Да си ходи в Лондон, където му е мястото" – в смисъл, че англичаните ще продължават да гледат на него като на примитивен славянин, както евреинът Маркс е определял славянството. В кривото огледало на "литературния либерализъм" на "писателя" Георги Господинов няма нито една точна оценка на човека и на нашето време, като приемам, че горе-долу добре подрежда думите, няма истината за днешна България, за нейните страдания и хич за причините за нейната демократична трагедия.

Този отбор от либерални продуктчета, Ани Илков, Милена Фучеджиева, Владимир Левчев, Теодора Димова и пр "внуци партийни", както ги определя наш Бойко, за съжаление обаче са се вкопали в Софийския университет, в антибългарския Нов Български университет, в Пловдивския, не изцяло, но и не зле в Търновския и Шуменския университети и промиват със западна помия свежите души и умове на намаляващите български студенти. Опора на техните "идеи" са и литературните де факто официозни списания, дори в Интернет – "Литернет.Бг" е основно място за либерален буламач-литература.

Всъщност, нищо ново под слънцето, в началото на мин. в прозападни кокошки и кокошчици са нападали Вазов за неговия "традиционализъм" и българщина. Един голобрад брадатко /този оксиморон се отнася пълноценно към повечето днешни писачи със западни извратени прически и бради/ се възмущаваше по НацТВ, че българинът избрал "Под игото" за най-добрия български роман. О, санкта симплицитас! – Свещената простота на безбългарските днешни литератори, като цяло, не може да разбере КОЙ и Какъв е българинът! Това са разбрали Елин Пелин, Иван Вазов, Йордан Йовков, Димитър Талев, Христо Ботев, Емилиян Станев, Николай Хайтов, Димчо Дебелянов, Пейо Яворов – всички тези или в пълна степен, или в най-важното, основното. Ботьов /така е точната му фамилия/ заявява, като почти повтаря Раковски: "Най-висшата добродетел на света е любовта към Отечествто... и тя произлиза от любовта към човека." Нашите днешни "литераторстващи" /почти/ без изключения, имат три основни черти: Не обичат Отечеството, не обичат българина, не обичат Русия. Светата троица на човеконезнанието, българознанието и човеконенавистта!

Ще дам за пример иначе външно симпатичната Теодора Димова, дъщеря на комунистическия /не влагам някакъв лош смисъл в случая за тази дума/ български писател Димитър Димов, автор на "Тютюн". И в двете си редакции, този роман е изцяло комунистически, както и цялото творчество на бащата на Теодора. Тя обаче си разреши в един сценарий за филм да изкара баща си не комунист, а някакъв дисидент с "други" идеи, като че не си спомняме, че Димитър Димов беше партиен секретар на Съюза на българските писатели и беше комунист до мозъка на костите си. /Такава "транформация" и синовно предателство извършват с истината и партийните наследничета Владимир Зарев, Владимир Левчев, Милена Фучеджиева, но са на яслата на /анти/комунизма./ Поврага й на Теодора, на "съвременната" българска авторка, Господ си знае работата.

Аз, който от време на време си губя времето да им чета извратените и нямащи /почти/ нищо общо с живота и с реалния българин "творби" - Ви съветвам деликатно-направо: Просто не ги четете!

Димитър КУНЕВ




 Потребител:


Коментар: