Прегледи: 1013 - Коментари: 0
НАЙ-ВАЖНИЯТ въпрос за Левски

НАЙ-ВАЖНИЯТ въпрос за Левски

Апостолът е обсъждан, преобсъждан и сякаш е невъзможно да се каже нещо неказано за него.

А дали е така? Дали всяко "ново" време не вижда нещо по-различно от до сега казаното? Ето, доскорошният ни президент-прецедент едва ли не изкара Васил Левски евровлюбен. Това мнение няма нищо общо с истината, защото в не едно свое писмо карловчанининът е осъждал западните правителства /Бел.РодБг – Не и народите./ за циничната поддръжка за Османската империя, като е изтъквал, че тези правителства следват само собствените си интереси, а "не са никакви човеколюбци".

Нашата статия ще постави друг въпрос за Апостола : Кой е най-важният въпрос, който трябва да зададем за него? Какъв да бъде този въпрос:

КОЙ е той? Или КЪДЕ е той?

За същността на Левски – дали е демократ, либерал, социалист или националист просто не се налага да спорим. В Неговата "Нареда" за работниците за Българско /Бел.РодБг – Революционерът единствено по този начин е наричал България./ той над 10 пъти е написал думата "смърт". За предателите, за злоупотребилите с народни пари, за тези, които са подвластни на порока на пиянството, за авантюристите в делото. Никаква прошка за всеки, който може да навреди на Българско.

Затова отговорът на въпроса "КОЙ" по отношение на Апостола е съвсем ясен – той е българин в най-пълния смисъл на тази дума. Родолюбец, патриот, националист, както и да го наречете, то е единосъщно – например, в Речника на Оксфорд от 1985 г думата "националист" означава буквално "човек, който обича своята Родина". Ясно и безапелационно.

Повечето българи обаче, по-трудно отговарят на въпроса "къде" е нашият национален герой, като се почне от лобното му място и гроба му, та се стигне до неговата геополитическа /в негово време това би се наричало група/ ориентация. За Русия Левски казва: "Няма да откажем помощ.", но й няма пълно доверие. За Запада е категоричен: "Те ни лъжат." За Турция е съвсем ясно – тя е "деспотско-тиранска система".

Честният отговор на въпроса "КЪДЕ" е Левски се съдържа в писмата му, те са един неизчерпаем извор на жизнено-философския му светоглед. На много места Васил Кунчев е изказал своето верую, като се почне от "Аз съм посветил себе си на Отечеството си от лето 1861 и ще му служа до смърт.", мине се през "Ако загубя, губя само мене си, ако спечеля, печели цял народ!", та се стигне до думите към турския чауш при залавянето на българина в Къкрина "Прощавайте, братя и ти мило Отечество, за теб аз отивам."

В неговото, сърце, ум и душа има само едно "къде" – това е Българско. Днес Левски е ТАМ, където има България – видима и невидима. Видимата – започва още в черноморските води на Изток от Шабла, през цялото пространство от двете страни на Балкана и се простира къмто Албанските планини. А за българина /не който е забравил=предал майка си България, не за майкопродавеца/ по целия свят – от Нова Зеландия до Калифорния българската светлина на Апостола е опорният камък на морала, достойнството и мировъзрението.

Левски не е пред паметниците си, където властолюбци чуждопочитатели със скъпи костюми и надменни очи лицеприятствят пред избирателите си. Левски не е там, където журналистващи блудници разтварят арогантно-секстващо крачета. Левски не е в Президенство или министерства, където е неговият портрет, а няма неговото народолюбие.

Левски е там, където е Българско, ЗАЩОТО героят на Отечеството е постигнал най-висшата мъдрост на живота – "Най-висшата добродетел на света е любовта към Отечеството." Днешните прозападни дебили-либерали, които храчат по Родината, които са ниКЪДЕ, не могат, не бива да ги допуснем да определят съдбата на Българско.

КЪДЕ е Левски, ако не е в нас, българите!

Димитър КУНЕВ




 Потребител:


Коментар: