Прегледи: 2272 - Коментари: 0
60-годишен юбилей на най-българския варненски художник

60-годишен юбилей на най-българския варненски художник 60-годишен юбилей на най-българския варненски художник

Днес, в Арт салона на Радио Варна, врачанско-варненският творец Явор Витанов с 53 платна отбеляза своята кръгла 60-годишнина.

Ако трябва съвсем точно да определим художественото му естетическо верую, то ще се оформя от понятието постромантичен реализъм, някои изкуствоведи биха го нарекли постимпресионизъм. За мене обаче, като ценител на изящните изкуства, понятията за стореното от Явор са без значение. От всички варненски художници, които познавам с творчеството им, то Витанов е най-нежният и най-българският.

Дошъл преди около 25 г от Враца във Варна, той принадлежи еднакво на Дунавската равнина и Балкана и вече на морето. Почти всички негови картини са пейзажи, като особено в тази изложба се откроява уютът на усетено-описаните български кътчета. Всеки пейзаж излъчва вълшебна нежност, мило родно очарование, надежда, лека носталтична тъга по времето от средата на миналия век, любов.

Чиста и осветяващо-пречистваща любов към живота, към сгушено-просторния роден български дух, искрящ с почти само светли цветове, пронизващ с най-фина нежност окото на сърцето. Всеки вложен от Явор цвят е ласка, мекота, чудо на съществуващия, а не мечтан или измислен живот. Ако след 100 или хиляда години някой пожелае да види как е изглеждала България, може да се обърне към платната на днешния юбиляр.

Скулпторът Веселин Костадинов прочете собственоръчно написано есе за творчеството на Явор Витанов, много ясно очертаващо пространството и съдържанието на създаденото от художника. Мисля, че всеки български дом, който ще притежава поне едно платно от "Картини от моята къща" /така бе назована днешната изложба/, ще усеща светлата красота на душата на Явор, вгледана в прекрасностите на Българско.

В една "най-обикновена" картина, "Дървено мостче", пипнах удивителна пластика, чух шепнещо-ухаещи-светещи звуци, гледах великата музика и вълшебство на овладяните цветове, прелестно платно, душата на Явор, потънала в хармонията на мъничкото кътче, а всъщност на всепространството. Изобщо, всяка картина вдъхва добро и истина.

Явор предпочита да рисува нещата в дневна светлина, но умее и да изобрази вечер, нощ, смрачаване, надигащо се утро. Познава багрите на денонощието, но е художник на дневните часове. Обича старинните къщи заради неповторимата им самобитност, сигурно защото разбира какво непростимо зло е уеднаквяването на "прогреса", чети: криворазбраната цивилизация.

Г-н Витанов с няколко думи пред микрофона се пошегува, че на 90 години човек е млад и до тогава още 40 години ще рисува, някои не разбраха, че един художник живее не годините си, а своите сътворения.

Димитър КУНЕВ - Български

Бел.РодБг: За съжаление на снимките не се вижда, не се разбира вълшебството на картините.




 Потребител:


Коментар: