НЕ НА ГАЗОВИЯ ХОЛОКОСТ ЗА ДОБРУДЖА Статии,Новини,Коментари,Национализъм,Варна,България,Свят,Спорт,Култура,Тийнейджъри,Икономика,Наука и технологии

Прегледи: 1835 - Коментари: 0НЕ НА ГАЗОВИЯ ХОЛОКОСТ ЗА ДОБРУДЖА

ВАРНА ПОДКРЕПИ ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО ЗА ЧИСТА ЗЕМЯ И ВОДА

В последните няколко седмици българската държава за пореден път е подложена на натиск от страна на престъпното бизнес лоби за добив на шистов газ на територията на златна Добруджа.

Община Генерал Тошево в настоящия момент е конкретният обект на това, меко казано, антибългарско посегателство. Така наречен инвеститор отново опитва да заобиколи съществуващия мораториум върху проучванията и добив на шистов газ чрез забранения метод хидрофракинг и да надупчи и отрови най-плодородната земя в отечеството ни.

Във връзка с тези престъпни намерения в настоящия момент текат някакви маскарадни обществени обсъждания на доклад за екологичната безопасност и икономическите ползи от реализацията на този проект. Според жители на Генерал Тошево и земеделски собственици от региона държавните институции правят пореден опит чрез пълно бездействие да обслужат интереса на шепа олигарси, посягащи не само над земята, но и върху живота и здравето на хората. По този повод през последните дни в района текат серия от протести с настояване, държавата да вземе категорично отрицателно становище срещу доклада на така наречените независими експерти по геология.

В петъчния ден и Варна стана част от протестната акция на инициативния комитет за чиста България от шистов газ, присъединявайки се към групата на Добрич и жителите на Генерал Тошево. Около стотина души се събраха пред сградата на РИОСВ – Варна от 13,00 с настояване инспекцията да излезе с утвърдителен документ по внесено от инициативния комитет отрицателно становище срещу лобисткия доклад за безопасност. Според недоволните некомпетентността в него до такава степен прозира, че в съдържанието му се срещат и такива абсурдни твърдения като това, че бромът било органично съединение, което не носило никакъв риск за околната среда, както и за живота и здравето на населението.

Бранителите на българската житница още отбелязват: Добруджа на английски се изписва Dobrogea, което най-точно бихме могли да си го преведем като добра земя. Тази територия – казват те – завещана от дедите ни, напоена с тяхната кръв, хранила десетки поколения българи не ще допуснем срещу 30 работни места или с други думи казано – 30 сребърника да бъде превърната в оръжие срещу самите нас.

Най-смущаващото в целия доклад е липсата на каквато и да е конкретика в това, какво ще се случи с водоносния слой на почвата, който се явява единствен източник на питейна вода за Североизточна България. Там се казвало, че имало вероятност да настъпят временни промени в качеството на водите, но до колко и за какъв период от време – изобщо не става и дума. Според инвестиционния проект срока на концесията е за цели 35 г, което автоматично означава, че екологичната катастрофа, която ще предизвика компанията, фактически обрича на гладна и жадна смърт най-малко две поколения българи.

Това не бихме могли да го наречем по друг начин освен Холокост през ХХI в. Явно инвеститорът счита, че населението може да се къпе и с газ, подобно на един "Велик диктатор" от едноименния филм на Чаплин от миналия век в неговите прословути камери. Ще позволим ли това да се случи, зависи от нас. Ако трябва да сме по-точни, съществува и още една прилика между шистовите инвестиции и концентрационните лагери на Третия райх. Според сега действащото законодателство областните управи имат право да отчуждават частни земи, ако собствениците откажат доброволно да ги предоставят на разположение на инвеститора. Нищо ново под слънцето – първо конфискуваме собствеността, а после изпращаме жертвите да си вземат по един газов душ.

Под натиска на "Богоизбрания" народ повечето страни – членки на ООН постигнаха съгласие за приемане на законодателства, криминализиращи отричането на Холокоста. Всичко това се случи с хуманния замисъл за поддържането на историческата памет за тези трагични събития с цел това престъпление никога да не се повтаря. За съжаление обаче се оказва, че подобни законови рестрикции нямат никаква стойност, когато парите стоят над човека. Ако отсъства един силен обществен организъм, който да издигне човешкия живот като свой основен приоритет, то нищо няма да спре която и да е компания безнаказано да си изгради своя частен концентрационен лагер.

Върху свещената земя на дедите ни.

Александър Атанасов - Варна