Прегледи: 396 - Коментари: 0
"Злото" - Христо Ботьов

"Злото" -  Христо Ботьов

ПРЕДИ НЯКОЛКО ГОДИНИ като тема за приемен изпит по български език и литература в един от родните университети пуснаха заглавието "Злото в творчеството на Христо Ботев" /Бел.Род.Бг – По-правилно е Ботьов, той сам се е подписвал така./.

А НИЕ от РидинаБг.ком пускаме тази статия по две причини – 170-та годишнина от рождението на световния гений и за това, че настоящият ни премиер Бойко – Винету обяви новият етап на българо-турския достлук /от тур. – сътрудничество, приятелство/. А долната статия е показателна за това, какви дружки са ни били османците, сиреч турците, а и как е "нямало" турско робство.

Злото е в "самия характер на турците", пише Българинът Ботьов:

"Злото"
Христо Ботев

Деморализацията, политическият разврат и страшното онуй варварство, с кои е пропитано до мозъка на костите турското племе и неговото мършаво правителство, от ден на ден станали са толкова релефни, толкова възмутителни, щото няма око, кое би могло да ги погледне човешки, няма перо, кое би могло да ги опише в смисъл на оплаквания и с цел за поправяне.

Вестниците ни отвъд и отсам Дунава - пълни им са в последно време стълповете с такива гнусни злоупотребления, с такива диви зверства, пред кои самия хотентот, самия папуанец, човек, който още в зверско състояние, и той би потъпил очи, и усетил укор в съвестта си, ако от една страна му плачат, от друга хокат и вадят очите с нечовешките му постъпки, както до днес е правено с турското правителство. Но европейския хотентот и папуанското му правителство далеч са, види се, от тази човешка дарба, от туй подадине. Колко пъти е наказвано туй племе, колко пъти е хокано, а и до днес е се таквоз, каквото е било преди да влезе в Европа - или, ако и да е напреднало в нещо си, то е това, в кое напреднаха дивите племена в Северна Америка със запознаването си с европейците - пиянството и блудството. Но и диваците, що вчера убиха Кука и изядоха трупа му, днес са хора, с голямо образование, с висока нравственост; а таз орда, що запусти Балк[анския] полуостров, в цели петстотин години не можа на връх игла да се повчовечи.

Турчина и до днес мяза на пиян звяр, комуто думай какво щеш, той ще те гледа с кървави очи и се едно ще мисли - тлъст ли си да го наситиш...

Пакостите /!/ по Сърт кюйлери, злодействата по Плевенско и Прилепско, лудостта на пияния габровски каймакам, обнародвани в последните броеве на в. Македония; Примерите от турско правосъдие, кои сами следваме в Думата, и най-после случките на 13 и 15 юния във Видин, за кои по-долу ни известяват - всичко това са фактове и аргументи, кои напълно и ясно като ден показват турския напредок, онази страшна агония на живочервясалия леш, в коя той, чрез организуването на болките, с разместянето на червите, иска да протрепери още някое време и с туй направи смъртта по-мъчителна за себе си и по-чувствителна за другите.

Казаните пакости и злодейства, както секи може да види, записани са случайно, и то само в едно окръжие, в един град или село - съвременно с тях колко други и какви по-грозни са станали и стават секи час, сяка минута по сичките краища на нашата потъпкана, поробена и раздрана от злодейци бащиния?!

Кога такива зверства стават пред очите на европейците,

в градове като Видин, дето Али паша проважда на юрнек1 по-образованите си адепти2, какъвто е Азис паша, бившия едно време Пловдивски сатрап - то какво искат от онези затънтени места, дето сяка краста е мюдюр и каймакам, секи субаш3 своеволен робовладелец? Но страстната неделя на нашия народ няма още свой Матея и ако да се описват тук-таме някои от ежедневните злоупотребления, и то с голямо предпазване, то това става с цел за оплакване, с надежда за милост,

без да се мисли, че злото е в самия характер на турците, а коренът, началото - в самото правителство.

Ще чуе султанът, тоя глухоням баща на толкова словесни деца, плачът на робството пред песента на разврата и смеха на харема, ще разбере и Али паша, началникът на толкова прикрити със закона разбойници, ще се свестят и събудят най-после чувствата на нашите народни хермафродити, на кои дървените мозъци и бегемотски кожи никакъв позор - уличен или исторически, никакъв бич - журнален или волски, не могат вразуми да разберат веднъж за сякога, че церът на Турция е ножът и нашето спасение революцията!!. . . Не плач, не сълзи, не молби, а други средства тряба да се дирят, за да се избави народа от тези злодейци, от това нечуто в Европа робство, и тези средства трябват скоро, по-скоро - на днес; защото гангренното дишание на Турция ще зарази и нашата атмосфера, ще причини и нам неизлечими болести. Средствата на турските държавни дервиши4, за да галванизират още на някое време тоя гнил леш, са: да отцепят една част от народа - презряното чорбаджийство и низкото духовенство - и из нея да вдигнат някаква си монголска аристокрация, някакви си наполеоновски експлоататори и шпиони, кои твърде лесно ще гудят нови клапи5 на народа и след смъртта на Турция, още на пет века да спрат вървежа народен. Съвсем противоположни тряба да бъдат нашите средства, за да се избавим от едното и от другото: работа, подземна работа, за да се приготви едно народно общо въстание. - Желязото у желязо да се претрий, а не у тялото на народа! - Оплакванията и разкриванието на злото, на турските варварства, трябват като аргументи на тази политическа борба, за сметка на народно мщение; а програма на нашето народно дело да бъде "Манифестът на тайното българско правителство", който последните дни се яви в европейския печат и когото и ний привождаме по-долу тъй, както го срещаме в един от румънските вестници. Пластографически6 ли е този акт или не, оставяме да покаже времето; доста е, че показва той, какво трябва да се употреби най-после за тази свята човешка цел - за освобождението на нашето злочесто отечество!

* * *
За случките, що са станали във Видин на тронния празник на турския падишах, ето що разправя едно писмо от Калафат, съобщено нам от един наш родолюбец от Кральово:

На 13 м. м. за тържеството на празника заповядани били сичките видински българи и евреи, а калафатчани с безплатно с вапора отиване и двойно за връщане - те за свидетели на турската човещина. Наистина, твърде тържествено са начнал празникът и още по-тържествено се свършила илюминацията. От сичките фамилии, що били там, ни една не останала непочетена с турските безчестия и солдатски псувни и кражби, и то не на друго място, а в самия пашовски сарай. Много хорица, жени, деца и девойки отишли си със сълзи, мнозина гологлави. На утрето само у солдатите се намерили 207 откраднати феса. И колко други по-големи беззакония!

Ала за увенчавание на празника трябвало да стане нещо по-светло от илюминацията, нещо кое "елмаз гиби"7 да блещи на курбанбайрамската8 престилка на султана. Това, макар и късничко, свършило се от дресированите анадолски бюлбюли9.

На 15 същ[ия] месец, сир. един ден след празника, жената на някойси Димитър Нишлията, кундураджия от махалата хаджи Спас, като стояла сред пладне на портата, заминуват двама от царските хищни бюлбюли, кои, като видели наниз на шията й спуснали се, и хванали я да й го земат. Бедната жена с плач и вик отървала се и побягнала при мъжа си, който бил зле болен; но солдатите по нея - достигват я и в къщи, и когато мъжът като болен нямал що да стори, освен да извика - те замахват с ножовете и пръсват мозъка му, а на жената, коя от страх паднала у несвяст, нанизът зели!

Колко часа е живял бедния кундураджия, не се знае; но знайно е, че солдатите нито са уловени, нито наказани - и случката се повторила и в една еврейска къща в калето.

Какво да кажем на туй? Нищо, освен че наместо карловчето Христя Пулев и подобни нему невинни момци* - във видинската тъмница трябва да лежат таквиз царски разбойници; а боят, с който умориха тоя младец, откакто смъкнаха повече от 100 000 г[роша] от майка му с лъжа, че ще го пуснат - тоя бой трябва да го яде видинския паша; ала... такваз е разликата и правото между господар и роби, между турците и раята!


[в. "Дума на българските емигранти", г. I, бр. 3 от 8 юли 1871 г.]

---
1 Образец, модел.
2 Последователи, привърженици.
3 Полицейски началник.
4 Мохамедански монаси.
5 Окови.
6 Подправен, фалшив.
7 Като елмазено.
8 Празничната (от курбанбайрам - голям мохамедански празник след постите).
9 Славеи.

* Христо беше запрян, че на 1867 г. продал 2 оки барут на един дюлгерин, проводен от четата на Димитра Войняговеца и който казал, че го зема, за да троши камъни в Балкана. - бел. на автора




Потребител:


Коментар: