Прегледи: 770 - Коментари: 1
ВЯТЪРЪТ

ВЯТЪРЪТ

/троен сонет/

В Началото е вятърът!

Южен или северен -
той ни дарява въздух, който дишаме,
завихря в нас предчувствие-прозрение
за съществуващото в нас невидимо,
полита с яхтите на смелите из океаните
и влиза в томчетата на поетите,
но от това не става по-различен.

Аз го обичам,
защото той е неподправен, силен,
разказва се свободно и всегрижно
по синьото море и дразни сушата,
препуска из пустините,
там вдига гейзери развихрени,
които после като водопади пясъчни
излива в тихите оазиси
и там заравя и загробва
и гущерите, скакалците,
скорпионите, отровните змии -
нерядко и камилите и хората,
спасителния извор.

Аз го обичам,
защото чупи старите, огромните,
прогнилите дървета,
понася ги на клечки във небето
и ги стоварва на земята,
с които после скулптори извайват
фантастични фигури.

И пак е вятърът -
обичам го да се разхожда
със хвърчилата детски към просторите,
към лъчите слънчеви, всераждащи,
със хвърчила-мечти
над синята, зелената Земя,
да клати зрели житни класове
и клади алени да свързва с небесата,
да вее русата коса
и русата душа на Марияна
и да потрепва нежно-често
с нейните копринени клепачи.

Не виждаш ли -
във теб е вятърът.


Димитър Кунев
1972 - 2020




 Потребител:


Коментар:

1. Потребител: Светльо     Дата: 2020-06-05 07:39:25    
Браво!