Прегледи: 797 - Коментари: 0
БАЩА МИ

БАЩА МИ

БАЩА МИ


Загубих майка като малък,
баща ми плачеше в нощта,
но имам спомен ясноярък
за майката във тоз баща.

Във тежки вечери и снежни
вареше боб и чай дори,
той беше горд - не бяхме бедни
с ръцете бащини добри.

Прибираше се късно вкъщи -
обичаше народа свой,
не помня зъл да се е връщал,
за хората държеше той.

И беше весел, краснодумец,
целуваше ме по чело
и никога за миг не клюмна -
дари ми бяло колело.

След буйна пакост със децата
говореше ни с глас смирен
и с белотата на душата

изграждаше човека в мен.


Димитър КУНЕВ,
2019, нищо общо с Фройд




 Потребител:


Коментар: