Прегледи: 770 - Коментари: 0
ДЪЖДЪТ

ДЪЖДЪТ

ДЪЖДЪТ

Били ли сте във Киев
и виждали ли сте след полунощ
дъжда на щастието,
когато вашата любима е до вас?
Той галел ли е вашите коси
със капките и със дланта на нежността?
И двама с нея вървяли ли сте по асфалта
върху две бели линии,
които не прекъсват никога?
И някъде, сред къщите и сред дърветата на Киев,
намирали ли сте това,
което цял живот, не знаейки,
сте търсили?
И в този миг, когато вашата любима е до вас,
вървели ли сте под дъжда на щастието?
И няколко от неговите капки
били ли са във вашите очи?
И тези скрити капки от дъжда на щастието
докосвала ли е със свойте нежни устни
вашата любима?

Това дъждът е,
който някой, някога дано да е узнал.
Това е, братко, чрез ума неузнаваемо.
Това са устните, докоснати до хляба,
и светлината, виждаща в нощта.

Били ли сте във Киев
и виждали ли сте след полунощ
дъжда на щастието?

ххх
Той може да се види само след полунощ,
ако сте светлината, виждаща в нощта,
и ако няколко от неговите капки
са капнали във вашите очи.

Димитър Кунев,
1972 - 2020




 Потребител:


Коментар: