Прегледи: 112 - Коментари: 0
ВЯРНОСТ

ВЯРНОСТ


ВЯРНОСТ

Идвам само след двайсет минути,
твоята гара тича към мен!
Сякаш влакът безпътно се лута,
той, горкият ли, е уморен?

Но, спокойно, дърветата тичат,
а пред мен равнината трепти,
чакай, идвам, пристигам, момиче,
там, в тъмнината, знам, че си ти!

Идвам само след десет минути,
той, часовникът трака тик-так,
пътници свалят чанти издути,
влакът приглася трак-трака-трак.

Ето - твоята светеща гара.
Скърцат спирачки - ти ли си там?
Тичаш към мене, свалям товара,
колко вярност, и радост, и плам.


Димитър КУНЕВ,
1977 - 2020




Потребител:


Коментар: