Прегледи: 243 - Коментари: 0
БРЯГ

БРЯГ


Бряг


Този бряг ли е сипей на времето,
или ние сме времето в него?


Той изтупва торбата на лятото
над утихващи дни и вълни -
двама старци се сливат със вятъра,
насмолен с грехове, с добрини.

Колко свежи треви - в сиви сипеи,
колко сухи трески сред леса,
вечни идват вълните, отиват си,
в своя път своя дял отнесат.

Ти се взираш в душата на лятото,
прелетяла през вечери, дни,
двама млади копнеят за вятъра,
насмолен с грехове, с добрини.


Димитър КУНЕВ
1997/2000





Потребител:


Коментар: