Прегледи: 376 - Коментари: 2
В Българско Всичко се случва Никога

В Българско Всичко се случва Никога

Разбира се, повратният момент в родната ни история е 03-ти юни 1395 г, когато османските пълчища превземат последната царска българска твърдина Никопол и убиват цар Иван Шишман.

След Освобождението, постигната благодарение на братска словянска Русия, Стефан Стамболов разделя българския народ и започва да избива братята си българи. Той се включва на страната на Германия и Австро-Унгария, в резултат на което през 1913 и 1919 г ние губим 1/3 от териториите си, вкл стратегическия излаз на Бяло море.

Ньойският договор е подписан от всичките ни днешни западни "благодетелки", като в ограбването на Родината знаково отсъства Русия, която по-късно де факто с Декрет на Владимир Ленин плаща българската Независимост. Българско остава изостанала земеделска държава, тук-таме с някоя фабрийка, докато Европа залага на високопроизводителни технологии.

През Втората световна война нашата буржоазия /която е като запъртък – нито ражда, нито става за ядене - по израз на гения Емилиян Станев/ се люшка като невръстна ладия в геоокеана на световната политика и пак ни вкарва на губещата страна на "Оста Рим – Берлин – Токио". Като погледнем тази ос не е никак геометрическа, още повече, че по едно време Рим се включва в друга ос, а Токио не помага и с грам на Немско в свръхкървавата война със СССР. Нейсе, накрая помагаме на руснаците и наглосаксите, че не губим изобщо и държавата си, макар че Уинстън Чърчил и Шарл дьо Гол предлагат границата с Гърция да е на 15 км от Пловдив. Добре че е сатрапът Йосиф Сталин, че все още Рила, Пирин и Родопите са в Българско.

Между Първата и Втората световни войни българската некадърна буржоазия не придвижва Родината никак в световния прогрес. Най-големият ни кораб е полупътнически - "Варна", с мизерните 1000 БРТ водоизместимост, с който Борис Трети отива в Бриндизи, за да вземе принцеса Джованна за царица. Никакви заводи, никакви машини, никакви световни промишлени достижения – само робски селски труд, това е "голямата работа" Българско до 1944 г.

При социализма отново тръгваме с голямата кошница. Въпреки някои постижения в промишлеността, донякъде модернизирано селско стопанство и световно равнище в някои отрасли – военната промишленост, корабостроене, машиностроене, лазерни и компютърни технологии, както и в електротехниката и електрониката, пак оставаме на 10 -15 г от развитите страни. Някои соросоиди обвиняват нелепо комунизма – ама в Китай и Виетнам той не бе пречка, че китайците вече са реално № 1 икономическа сила в света.

Най-българоубийствена в Новата ни история се оказа дИмокрацията. От 27-мо-29-то място в света по общи жизнени показатели в класификацията на ООН през 1988 г – в момента сме на дъното на Европа и около 69-то място в света. Никакви модерни високотехнологични и световно конкурентоспособни производства, демографска катастрофа, ад в образованието, реално никаква свобода на словото, изчезнало изкуство, убийствено изоставаща младеж, мизерия всенародна и реално 50 % младежка безработица – това ни донесоха членствата в НАТО и ЕС. Ние не само сме на опашката на Европа, а и бурно развиващите се азиатски, а вече и африкански страни ни изпреварват.

Турция, нашата съседка и основна заплаха за суверенитета и съществуването ни, се развива със сериозни темпове и наближава световната десетка по БВП. Да, след Освобождението, заради блюдолизството ни към западни страни-кръвопийци на света, в Българско Всичко се случва Никога.

А сега сме просто износени стари соццървули, които Брюксел презрително подритва...

Димитър КУНЕВ

Забележка: Тази картина на Златю Бояджиев от 1938/39 г, когато УЖ Българско било най-най-развито...




 Потребител:


Коментар:

1. Потребител: Точен     Дата: 2026-08-05 21:28:36    
Докато сме в ЕС и Нато, нямаме никакъв шанс за развитие и модерна икономика.

2. Потребител: Точен     Дата: 2026-08-08 09:13:22    
Левски не е отричал Русия да ни помогне за Освобождението:

Те европейците ни казват, че са за свободата, а помагат на нашите гнусни поробители турците, не им вярваме, гледат да ни използват за своите си цели.
/До Данаил Попов/

Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето – то нас обръща и ние него обръщаме.
/Писмо до Панайот Хитов/

Г-не, днешният век е век на свободата и равноправието на всички народности.
/До богат българин във Влашко./

Подбуда: Тиранството, безчовещината и самата държавна система на турското правителство на Балканския полуостров.

Време е с един труд да спечелим онова, което са търсили и търсят братята французи, т.е млада Франция, млада Русия и пр.
/Писмо до Любен Каравелов/

Пак ще кажа: чисто народният човек се бори, докогато може, за да избави своя си народ по-напред, па тогава нека гледа и на други.
/Писмо до Панайот Хитов/

За първото, което Вие ни предлагате и го искате по-скоро, та чрез Н. М. Тошкова да помолите Негово Императорско Величество /Бел.РодБГ - на Русия/ за помощ, за което сте уверени, че без друго ще помогне. Дай Боже да помогне и да подпише барем за нашата република.
/До Филип Тотю/

Питайте французина за тия фишеци /Бел.РодБг – куршуми/, не може ли да се направи евзата /Бел.РодБг – капсулата/, която пали?
/Писмо до Любен Каравелов/

Помощта на Сърбия и на Черна гора ние разбираме само тогаз, когато са се вплели в бой с неприятеля.
/До Окръжния комитет в Сливен/

Недейте да се показваме пред вънкашните ни братя неспособни и страхливци.
/До комитетите в Тетевен и Видраре/

Оттук аз с горепосочените ни представители по решение на Централния комитет ще явим /Бел.РодБг – съобщим/ как вървят работите ни в Българско и догде са дошли, върху което ще дават мнение за оттук нататък – как трябва да вървят работите ни според обстоятелствата ни в Българско и общото положение в Европа.
/До Троянския революционен комитет/

Главният център е в Българско... Усещам и разбрах от много души във Влашко мнението им: ако тая работа /Бел.РодБг – революцията/ се управлява от Българско, то ще бъде работата и ние вземаме участие.
/До Киряк Цанков/

А пък страхът, че може да ни завлече по-як господар /Бел.РодБг – Русия или Европа/ е май неуместен, защото е страх /който съществува/ от много години у нас, та нека потърпим още малко време... Не, брате, приказвали сме върху това и внимание не сте давали, че трябва всичките войводи да си бъдат в Българско, защото отвън носят вреда, а не полза.
/До Панайот Хитов/

Я кажете ми с две думи, че и ние сме готови да ви кажем отпосле из едно гърло с по-многото гласове из Българско – с кои членове във Влашко, които се днес показвате, и колко ли сте души… Ситият на гладния не знае колко хляб да му даде и затова се и пита гладният: "Колко хляб искаш?"
/До кръг дейци във Влашко/

Дали защото си работим чисто български и не искаме вече да се водим по никого извън Българско, както се е одобрило от вишегласието и пак по вишегласие, което ни се хареса отвън – приемаме го.
/До Д. Хр. Попов/

От никоя страна нищо не се надяваме и никого за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.
/До богат българин във Влашко/

Братя, възобновяването на нашата славна държава /освобождаването/ ни от проклетите агаряне, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество, България, най-после, да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили.
/До новоприети членове в организацията/

Ако си човек за работа, кажи си името и отде си, па си иди в Българско.
/До Д. Хр. Попов/