Левски не е отричал Русия да ни помогне за Освобождението:
Те европейците ни казват, че са за свободата, а помагат на нашите гнусни поробители турците, не им вярваме, гледат да ни използват за своите си цели.
/До Данаил Попов/
Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето – то нас обръща и ние него обръщаме.
/Писмо до Панайот Хитов/
Г-не, днешният век е век на свободата и равноправието на всички народности.
/До богат българин във Влашко./
Подбуда: Тиранството, безчовещината и самата държавна система на турското правителство на Балканския полуостров.
Време е с един труд да спечелим онова, което са търсили и търсят братята французи, т.е млада Франция, млада Русия и пр.
/Писмо до Любен Каравелов/
Пак ще кажа: чисто народният човек се бори, докогато може, за да избави своя си народ по-напред, па тогава нека гледа и на други.
/Писмо до Панайот Хитов/
За първото, което Вие ни предлагате и го искате по-скоро, та чрез Н. М. Тошкова да помолите Негово Императорско Величество /Бел.РодБГ - на Русия/ за помощ, за което сте уверени, че без друго ще помогне. Дай Боже да помогне и да подпише барем за нашата република.
/До Филип Тотю/
Питайте французина за тия фишеци /Бел.РодБг – куршуми/, не може ли да се направи евзата /Бел.РодБг – капсулата/, която пали?
/Писмо до Любен Каравелов/
Помощта на Сърбия и на Черна гора ние разбираме само тогаз, когато са се вплели в бой с неприятеля.
/До Окръжния комитет в Сливен/
Недейте да се показваме пред вънкашните ни братя неспособни и страхливци.
/До комитетите в Тетевен и Видраре/
Оттук аз с горепосочените ни представители по решение на Централния комитет ще явим /Бел.РодБг – съобщим/ как вървят работите ни в Българско и догде са дошли, върху което ще дават мнение за оттук нататък – как трябва да вървят работите ни според обстоятелствата ни в Българско и общото положение в Европа.
/До Троянския революционен комитет/
Главният център е в Българско... Усещам и разбрах от много души във Влашко мнението им: ако тая работа /Бел.РодБг – революцията/ се управлява от Българско, то ще бъде работата и ние вземаме участие.
/До Киряк Цанков/
А пък страхът, че може да ни завлече по-як господар /Бел.РодБг – Русия или Европа/ е май неуместен, защото е страх /който съществува/ от много години у нас, та нека потърпим още малко време... Не, брате, приказвали сме върху това и внимание не сте давали, че трябва всичките войводи да си бъдат в Българско, защото отвън носят вреда, а не полза.
/До Панайот Хитов/
Я кажете ми с две думи, че и ние сме готови да ви кажем отпосле из едно гърло с по-многото гласове из Българско – с кои членове във Влашко, които се днес показвате, и колко ли сте души… Ситият на гладния не знае колко хляб да му даде и затова се и пита гладният: "Колко хляб искаш?"
/До кръг дейци във Влашко/
Дали защото си работим чисто български и не искаме вече да се водим по никого извън Българско, както се е одобрило от вишегласието и пак по вишегласие, което ни се хареса отвън – приемаме го.
/До Д. Хр. Попов/
От никоя страна нищо не се надяваме и никого за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.
/До богат българин във Влашко/
Братя, възобновяването на нашата славна държава /освобождаването/ ни от проклетите агаряне, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество, България, най-после, да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили.
/До новоприети членове в организацията/
Ако си човек за работа, кажи си името и отде си, па си иди в Българско.
/До Д. Хр. Попов/ |