Прегледи: 2668 - Коментари: 0
Политическо невежество или президентски омирисвания

Политическо невежество или президентски омирисвания

Не зная как мирише българският Президент, но около него много вони.

На невежество, интриги, мръсни пари, разстреляни съветници и приятели, на димяща по време на траур луксозна ловджийска пушка и най-вече на американски лигавчета с повърня отгоре им. Тези дни историкът /този, който му е дал дипломата, защо не се хвърли в някое блато?/ изтърси най-политико-еротичната си мисъл. Че трябвало да правим мажоритарни избори. Ние знаем, че единствената му разумна цел в случая е била да се хареса на оредяващия си електорат.

Но като вряли и кипяли в нашенски избори и ползвайки чужд опит - ще направим кратък, но як анализ на мажоритарната избирателна система. Основният неин недостатък е, че тя е най-несправедливата от всички. Да си представим, че в един избирателен район гласуват 2 000 001 избирателя за двама души. Единият печели 1 000 001 гласа, а другият - 1 000 000.
Тези един милион души след изборите ще останат с пръст в устата, защото няма да има кой да защитава правата им. Най-несправедливото в математическия показан модел е, че 1 глас унищожава 1 000 000 гласа.

Най-фрапиращият случай в съвременната българска избирателна история беше при изборите за Велико народно събрание през 1990 г. Тогава покойният днес Андрей Луканов спечели директната битка за депутат в Плевен с 3 гласа. Спомням си, че след балотажа избирателната комисия поне 3 дни по 3 пъти брои бюлетините една по една, но др Карлович си остана с 3 гласа преднина. Помня и най-важното - как страдаха ония от победеното "малцинство". Куриозно нали? Тогава 3 гласа от 35 000 решиха кой да е малцинство.

И ако за кмет или президент мажоритарният избор да има някакво разумно обяснение, когато става въпрос за Парламент, мажоритарните избори като единствено решение са политическо и морално престъпление. Всички загубили мажоритарен вот гласове автоматично се зачеркват. Тук няма да повдигам въпроса, че един срещу един изборите са най-скъпи, че ако са в два тура, стават два пъти по-скъпи, че при български условия ще победи не способният, а който купи ромите, а вече и обедняващите българи. Те приближават не 50 %, а 80 %. Нали демокрацията означава всеки да има права. Отпадналият мажоритарен кандидат, примерно с 49 % лишава за 4 г не себе си от депутатска заплата, а избирателите си от трибун, защитник, реален политически деятел, контрол върху изпълнителната власт - т.е върху парите и политиката на управляващите.

Да се върнем към цифрата 2 000 001 избирателя. Тя не се дели на две, но на три се дели, нали. Приемаме по-нормалния случай. Трима кандидати за НС с три партии. 2 000 001 делено на три прави 666 667 гласа. И тримата влизат в Парламента. Тогава няма да се изгуби нито един глас. Избирателите на двама имат сходни желания и вече има кой да ги защити. Обединяват се. Гласуват. Не са защитени интересите на 666 667 човека, тоест печелим 333 333 гласа. А те самите са демократично защитени.

При 5 партии, при елементарни изчисления, можем да стигнем само до 200 000 незащитени избирателя. Но ако извадим от 2 000 001 1/5, т.е 400 000, стигаме до 1 600 001. Тоест при 5 представени партии в Германия например имаме реално 4 пъти по-голяма представителност и оттам справедливост. Отколкото при чисто мажоритарен избор.

Впрочем, точно в Германия са намерили може би най-сполучливото в света съчетание на предимствата на мажоритарната и пропорционалната система. Там системата е пропорционална, но 49,77 % от депутатите се избират като спечелили най-много гласове в едномандатните си райони, но още на първи тур, който е практически мажоритарно-пропорционален. Вторият тур, който е елиминиран, би означавал, ако се проведе - да се елиминират гласове на избиратели. Точно тези 0,46 % пропорционални депутати повече гарантират, че практически нито един глас на избирател не се губи.

Смешно е Първанката да твърди, че ще гласуваме за личности. Хората на Симеон спечелиха мажоритарно почти навсякъде през 2 001 г, без никой почти да ги знае. А сега, когато ги познаваме - има няколко луди около 1 %, дето ще гласуват за тях.

Така е др Първанов - "Казана дума - хвърлен камък". Може би знаеш, че я хвърляш в политическото блато, което обаче вече над 6 г какво направи, за да го пресушиш?

То затова и така вони, вони около тебе!

2008 г




 Потребител:


Коментар: