Прегледи: 2453 - Коментари: 0
Непозната и прекрасна славянска поезия

Непозната и прекрасна славянска поезия

Макар че салонът на Кафе-театъра във ФКЦ Варна да бе препълнен, изпитах носталгия по онези времена, когато поезия се четеше в кинозали. От друга страна - уютът на най-честата, "най-поетичната" зала във Варна беше и най-подходяща за текстовете със своята задушевност и мило пространство. Защото преведената на български чешка и словашка поезия от 24-те славянски поета, почти напълно непозната за мене филолога дори, /с изключение на 3 имена/ се оказа вдъхновено откровение. Слушах упоен и не можех да повярвам, че това високо творчество не е мощно известно в България. Че то като европейско, славянско и най-вече затова, че е достижение на човечеството трябва да се изучава от нас българите. И освен това, заради феномена, че имаме сродна съдба с двата близки нам народа. Впрочем, помогнали ни след Освобождението да създадем и модернизираме държавата си.

Организатори на събитието бяха Дружеството за българо-чешко и словашко приятелство, Посолството на Словашката Република, както и Институтът за словаците в чужбина - Братислава.
Всъщност, истинският организатор беше големият приятел на Чешкия и Словашкия дух - общинският съветник от Варна Константин Трошев. Радвах се с него през цялото време, защото всички усещаха прелестта от една новооткрита школа и чудното й въздействие.

Условно можем да разделим стиховете на две части: любовна лирика и гражданска поезия. Самата програма се наричаше "Възхвала на живота" по стих на един от поетите Милан Руфус /на снимката/, изпълнителите - актьорите Свилен Стоянов и Светла Жечева бяха като че ли най-подходящите за натюрела на творбите.
"Където няма живо цвете -
в такава стая не пишете!"
или "Гърдата с пъпка нека гола
самата мисли да шепти."
Облъхна ни светлата мекота на славянското отношение към жената, така познато ни от руската и полската литература.

Иначе остротата на гражданската позиция и пословичното чувство за свобода и независимост звучаха с борческа острота.
"Послушни понита палячовци и курви..."
или "Не ми се старее между слонове,
които ни учат как да летим."
бяха съзвучието на модерността и реализма в защитата на исконно човешкото.

Не за да доскучим на читателите, а защото им препоръчваме да потърсят в интернет творбите им ще изредим имената на авторите: Милан Рихтер, Ян Смрек, Петер Грегор, Иван Краско, Щефан Кърчмерк, Валентин Беняк, Лацо Новомески, Павел Хоров, Ян Костра, Владимир Райсел, Веойтек Михалик, Мирослав Вдасек, Злата Сашвайсова, Ян Шимонович, Мариан Ковачик, Игор Жопен, Ян Замбор, Даниел Хавиер, Иван Коненич, Иван Лаучук, Камил Петерай, Войтех Кондрот, Лубомир Фелден и Милан Руфус.

За първи път през този мандат общински съветник от Комисията по култура прави такъв прекрасен празник.





 Потребител:


Коментар: