Прегледи: 2721 - Коментари: 0
Явление в Рождественския салон

Явление в Рождественския салон Явление в Рождественския салон

Тази вечер от 18,30 в Градската художествена галерия бяха истинските познавачи на музиката. По същото време имаше органов концерт на Велин Илиев във ФКЦ като подарък от НДСВ. Но всичко поред.

Триото Николай Йорданов - флейта, Боян Бъчваров - роял + клавесин и Георги Даскалов - виолончело стоплиха сърцата на 150-те присъстващи в ГХГ. Първо изсвириха 2 концерта на австрийския композитор Игнац Плейел. Съвременник на Хайдн и Моцарт. Не ни изненада духът на творбите, с прелитаща жизненост, светлина, игривост и простор. Цялото пространство на познатия таван в галерията беше изпълнено с душата на австриеца, живял във Франция през повечето време. Душа, която плачеше, но ту летеше, ту се въздигаше. Пенливата бистрота на вълните на музиката носеше свежест и пъстрота. Творбите навеждаха спонтанно до усещането, че пластовете на изкуството се изобразяват в съзнанието с възходящите линии на музиката. И са в нас. Стига да го усетим и пожелаем.

След това флейтистът Николай Йорданов заедно с Милена Петрова - цигулка, Даниела Инджова - мандолина и Рупен Бенлиян на ренесансов ударен инструмент изпълниха старинен Италиански ренесансов танц, някъде от времето на Ромео и неговата Жулиета. За нашия вкус творбата изглеждаше плаха, нежна и плавна, но монотонна. Но по-сантименталните зрителки по-късно споделиха, че са усетили сладостта й. Да го кажем по-простичко - едно изящно и женствено произведение, хубаво точно затова - че не се връзва с нашето надъхано и скорострелно време.

След това пианистът Боян Бъчваров изпълни соло на клавесин "Фантазия" от Уилиям Бърд - английски композитор от ранния Ренесанс. Най-класният варненски пианист показа, че му се удават всички епохи. В един концерт, в най-студената зима на грозната 1997 г., той беше изпълнил най-прекрасно песни от Бетовен. Тогава никой не писа за неговата изява, нямаше и никакъв запис, но не бях - а и до днес не съм чувал - по-добро свирене във Варна. Боян притежава и филигранно е развил най-трудното съчетание за един пианист - невероятна елегантност и пулсираща мощ. Изобщо, той беше диамантът на вечерта.

Най-известният автор, когото чухме, беше Жан-Филип Рамо. Типичната френска чувственост, отново в изпълнение на триото. И много свобода, която се влива чрез сетивата дълбоко в сърцето. И вълшебната флейта - на Николай Димитров.

Франсоа Боалдийо - Алегро Трио в ре-мажор беше великолепната, класическата творба. Изненадваща яркост, светлина, небе и мощ. Един автор, живял по времето на Бетовен. Невинност и сила, които завладяват, пречистват и зареждат. С любов към хората и живота. С разбирането, че само през истински почувстваното страдание минава пътя към красотата.

Финалът беше от французина Берио, по теми от Росини, при това обработка на Боян Бъчваров и Николай Йорданов. Устремен и вдъхновен край.

Накрая, нещо недопустимо, дори за фриволното ни новобалканско-европейско време. Освен честото влизане и излизане на зрители по време на всички изпълнения, които концертмайсторите стоически издържаха, на дясната редица столове, на краен стол, леко почерпен зрител надигаше една по една две кутии с бира. Хайнекен. Чуваше се как течността бълбука къде гърлото му. Впрочем - националистБг.ком го засне и документът е на втората снимка. По средата на най-хубавата творба на Боалдийо около петдесетгодишният къркач се изправи и леко клатешком напусна галерията.

Но да повторим - по нашето скромно мнение тази вечер чухме прекрасната музика на Рождественския салон на изкуствата. И слава богу, че живеем в Община Варна, която е суверенът на добрата ни днешна Коледа на музиката и поезията.








Потребител:


Коментар: